Глобализацията

Кайо Терзийски

Земята е една, кръгла е и е малка. Изградена е от желязо, хром, силиций и магнезий, а по тънката и препечена коричка има сравнително много въглерод, който е много подходящ за образуване на живот. В атмосферата има изключително деликатна смес от инертен азот и свръхактивен кислород. Кислородът е склонен да осъществи химическа реакция с всичко. Да го запали, да го покрие с ръжда или да го накара да диша. Така на нашата малка топка протичат процесите, които са донемайкъде странни и причудливи и затова са наречени от нас със странното и причудливо име Живот.
Всички живеем върху хрупкавата препечена коричка на нашата малка топка - планета, която се казва Змя, Земая или Земя: ние - хората, както и хиляди видове плесени, гризачи, насекоми, дрожди, тюлени, вирусът на говеждата чума и странното същество от Лох Нес. Огромно разнообразие, събрано върху едно яйце.

Пет и половина милиарда човека вече осъзнават, че живеят върху малко кълбо, което се върти. От непрекъснатото въртене, или по-точно от осъзнаването му, на всички тези пет милиарда и половина им се завива свят. Вече никой не си прави илюзии, че може да се измъкне от това положение. Това е положението. Вече няма части. Няма екзотични и неведоми места, които са пощадени от вечното въртене. Кълбото е обединено и неумолимо лети сред космическия прах и отломки от други, отдавна изчезнали кълба - безшумно се носи с огромна скорост из мрачния и тъжен Космос.

Земята преди хиляди години е била плоска, приличала е най-вероятно на обърната с дъното нагоре чиния. Крепяла се е на гърбовете на слонове, те пък били стъпили върху гърба на кит. Най-вероятно и китът е бил полегнал върху нещо, още по-голямо, но за това никой няма информация. Прекрасните смели финикийци обикаляли Своето море - Маре нострум, намиращо се в средата на целия свят. Нямало друг свят освен този, пълен с острови, населени от полубогове и нимфи. Финикийците обикаляли малкия Свят, обграден от пълна неизвестност, и разпространявали своите странни финикийски знаци. Светът бил единен и познат. Всеки знаел всички езици.
Това е първата Глобализация.

Светът - едно цяло. Странна идея, която е живеела винаги в умовете на хората. Затихвала е за стотици години и е избухвала отново, за да смути всички. За финикийците е станало ясно, че Портите на света, скалите на Гибралтар, не са Край - оттам започва ново начало - и те се спускали на юг, все по на юг, където са очаквали да видят ръба на плоската ни Земя, да усетят подгъва на полите на гигантската Гея, по чийто корем лазят с малките си пъргави кораби.
Тогава се появила екзистенциалната тревожност, че светът не е само това, което познаваме. И идеята за единния познат, затворен свят се пропукала. Ах. тези финикийци. Връщали се в своите направени от тръстика и кал къщи и разказвали на жените си, че някъде там, отвъд земите на хиперборейците, живеят странни хора, с очи сини като вода, с коси като лен и с нозе, дълги по три стъпки. Идеята за единния познат и общ свят се разпаднала.

Човечество не съществувало доскоро. Кой е създал идеята за Човечеството? Никой човек от Средновековието не е имал преживяването за Човечество. Имал е изживяване за своята енория, може би и за съседните две, три енории. Човеците, създадени от Адам и неговия експлантант Ева, са били някъде другаде. Никой гражданин на Аугсбург от 12 век не е смятал, че се числи към нещо, което се нарича Човечество - твърде странно би се почуствал той, ако някой би го обединил в едно цяло с амазонските индианци и туарегите от западна Сахара.

И ето в петнадесети век Възраждането вече е дошло и хората искат да направят нов опит да преосъзнаят идеята си за единния свят, където живеят всички, следвайки общи закони и водени от общ стремеж. Един италианец от Генуа тръгва на запад, за да открие път към Индия. Естествено налудничава идея, заради която са горели на клада. Неговият съотечественик Джордано Бруно е изгорял, твърде неприятно е завършил научният му диспут с Инквизицията.
Но Кристобал Колон, наречен по-късно Христофор Колумб, бил изключително упорит човек и продължил на запад. Стигнал до земи, които все още наричаме Западна Индия - Антилските острови. Може би не е трябвало да прави това или поне след като го е направил, е трябвало да скрие откритието си от света.
Клетият Кристобал е открил Америка. И оттогава няма никакъв шанс светът да бъде Старият мил, уютен и полунепознат свят, в който е интересно да живееш, както е интересно да бъркаш в джобовете на отдавна необуван панталон.
Глобализация.

Магелан обиколил кълбото ни и премахнал съмненията относно неговата кълбовидност. От това се получило нещо необикновено - хората започнали да изпитват особено чувство за безкрайност, защото станало ясно, че е невъзможно да стигнеш Края на света. Хората изпитали и първите симптоми на клаустрофобия, защото все пак това кълбо се оказало малко и било съвсем по силите на човек да го обиколи. Някои блестящи лунатици като Леонардо започнали да мислят за напускане на Кълбото…
Всъщност може би оттогава хората имат постоянен стремеж към закръглените неща - футболни топки, закръглени женски задници и гърди, големи, кръгли суми.
Глобализация.

Проблемите на Кълбото стават проблеми на Човечеството. Двете нови идеи за Кълбо и за Човечество до такава степен завладяват умовете на хората, че вече няма проблем, който да не е достояние на цялото Човечество. Глобално затопляне, глобално замърсяване, глобално застаряване, глобално затъпяване.
Няма частни проблеми. Те не са интересни.

Кога започна глобализацията в този й вид, който ние виждаме сега? Когато беше създаден Интернет, или може би, когато се появи първата реклама на кока-кола в село Дрянов лък?

Ето един частен проблем: Актьор от провинциален театър в Южна Албания иска да създава своето чисто изкуство и да получава своя дял от възторга на публиката си. Но тази публика има възможност да гледа над трийсет сателитни канала и по всеки един от тях може да се възторгва от Роби де Ниро и Ал Пачино. Южноалбанският актьор просто няма шанс да получи така нужната му доза възторг. Механизмът на световния монополизъм върху легендите, митовете и идеалите вече е задействан.

Малко вероятно е производителят на традиционни баварски дървени часовници с кукувици да се радва на добър пазар. Японските традиционни баварски дървени часовници с кукувици са много по-добри. Кубинските пури се правят в Чехия. Най-истинската немска кола - костенурка, се прави в Бразилия. Най-големите банки в Лондон са арабски. Джинсите, които са символ на американския Запад, се правят в Източна Турция.
Най-хубавото българско кисело мляко се прави от французи. Ето идва страшното усещане за Света, увит на Кълбо, крайно малък и тотално глобализиран. В Естония тайландци продават австралийска бира на сърбохървати.

Кой е против глобализацията? Тези бездарни и нещастни същества, които се страхуват от Големия Бял Свят и искат да живеят в тихи уединени хижи в Уисконсин или Крушовица - без телефон и факс? Може би усещането за цялост на света плаши слабите и неподготвените? Кой знае… В информационния си, в икономическия си и в културния си смисъл глобализацията е обективно необходим процес, който протича като фотосинтезата. Ясно и неумолимо. Срещу нея съпротивата е безсмислена - както съпротивата срещу дишането, секса и почесването при сърбеж. Тя се извършва постоянно, неусетно и безболезнено. Ето: Много от холивудските актьори са последователи на Далай Лама. Президентът на Перу е с японски произход. Холандски лекари бягат с час по-рано от работа, за да отидат на ски в Шварцвалд. И най-странното - българин може да отиде в Париж, когато му скимне, за да пие кафе в някое кафене на Пигал.
Глобализация.

Икономическият смисъл на глобализацията ми беше обяснен от един среден производител на мебели. Той каза: “Просто няма начин да правиш нещо в България, след като то може да се прави и в Китай. Страшно е това, че има и Китай. Това, което ние правим за два лева, те го правят за две стотинки. Те са много и се хранят с ориз… без пиле, без свинско, а просто с ориз. И са готови да работят. Един китайски производител ми предложи да внася в България маси. Попита ме колко милиона маси на месец искам”.
Там - в Китай - живее всеки пети човек на света и отваряйки се към малкия топчест свят вследствие на глобализацията, китаецът ще стане наистина всеки пети човек, който виждаме по улиците, който приготвя храната ни и който помага на слабо виждащите ни баби да пресекат улицата. Заедно с Индия, Индонезия, Пакистан и Бангладеш Китай прави близо една трета от човечеството. Китай разполага с ядрено оръжие и с едни от най-добрите компютърни специалисти в света. В Китай от автомобилни катастрофи загиват годишно доста повече хора, отколкото е населението на Словения.
Глобализация.

И ето българите идват с гръм!
България вече не е затвор за бели негри. Вече няма да се изисква извинителна бележка за това, че си българин и случайно, по уважителни или неуважителни причини, си попаднал в Света. Чао, визи!
Българинът вече ще може да скита, да обикаля, да хойка навсякъде. Компютърният специалист ще замине за Лихтенщайн, за да си направи най-добрите в света зъбни протези, а продавачът на зеленчуци ще замине за Фарьорските острови, за да изучава старинните викингски скални надписи - българинът вече няма да страда от мъчителното чувство, че светът е недостижим и е направен нарочно, само за да го дразни и изпълва с чувство за непълноценност.
Светът за българина изведнъж се разшири и вече не се простира от “Дружба 2” до мотела на разклона за Ихтиман. Сега българинът, който е отишъл Някъде, ще може дори да се върне у дома… защото няма да изпитва страх, че върне ли се, връщане към Света обратно няма.

Светът стана голям и кръгъл.

Един добър млад хирург, който беше оперирал достатъчно ларинкси, за да може да запълни малък телефонен указател с имената на собствениците им, замина за Сан Франциско.
Имаше зелена карта. Пак вид извинителна бележка за това, че не е УАСП (уайт, англо-саксън, протестант). В Сан Франциско той стана помощник-продавач в магазин за ширпотреба и хранителни стоки. Когато се върна, каза, че там макаронените изделия вървели много добре. И продължи да оперира много успешно ларинкси.
В Сан Франциско попадна отново на конгрес по оториноларингология. Когато обикаляше познатите си улички, срещна съвсем случайно собственика на магазина, в който беше работил. Собственикът зарадван го тупна по рамото и каза: “Момче, върни се при мен. Работите вървят добре, ще имаш десет процента увеличение на заплатата”. Хирургът каза: “Много ви благодаря, но трябва да се върна в България”. Собственикът на магазина поклати глава, засмя се: “Е, добре… тогава - много поздрави на България и на цяла Африка от мен”.

Хирургът също разказваше, че улиците в Чайнатаун страшно приличали на Пиротска. Това направо го карало да се разплаче.
Глобализация.

Когато видиш човек, който си говори сам на улицата, втъкнал в ухото си малко апаратче с антенка, никога не знаеш дали той наистина не говори със Сейшелските острови, където се намира жена му - на почивка за две седмици. Всъщност възможно е и да поръчва пържено пиле по телефона.
Комуникациите са фантастично елементарни - да се свържеш с Манхатън или Магадан е толкова лесно, колкото да си изсекнеш носа с ароматизирана кърпичка. Даже е по-лесно. Можеш да печелиш парите си по телефона. Можеш да загубваш парите си по телефона. Можеш да изпратиш по факса копие на Гроздобер в Арл на Ван Гог. Можеш да пуснеш по имейла някой концерт на Ростропович на приятелите си в Бруклин. Страхотно.

Това, което изчезва с Глобализацията, е езотериката на малкия затворен човешки свят. Аз, разбирате ли ме, искам да живея в своя свят. Моят свят.
Светът е прекалено голям за представите на човека. Никой не би искал да получи усещането, че е затворен в капсула от ванадиева стомана на един километър дълбочина под повърхността на ледената покривка на Арктика. Никой не може да издържи на идеята за тая ужасна Прекаленост на Света. Тоя малък Свят е всъщност много голям за нашите глави.
Гледайки новините по телевизията, си изграждаме ужасно превратната представа за един свят, който е малък и е наш. В този свят има около двайсетина телевизионни водещи, които непрекъснато разказват за стотина чеченци, двеста-триста палестинци, петстотин сърби и хиляда американци, на които броят гласовете ръчно, за да си имат и те президент… Спасителното усещане на глобалния човек е, че в Света има малко хора и те са наши познати или пък някакви Други, които не ни влизат в Сметките. Ако човек бъде накаран да разбере колко всъщност е голям този глобус, на който той вирее, и колко безбройни са Другите, които не са Той, ще вземе да откачи.

Често срещано състояние на лудост е усещането за притежание на целия свят. Глобално.

Когато става въпрос за глобализация, си мисля за деветдесет годишната баба от Извор махала, която не бе излизала от селото си цял живот с изключение на един път, когато била в град Кула. Тя познаваше света не по-зле от всеки друг, а освен това познаваше и стотици билки и благи треви. Казват, че някои от тях носели щастие.

[Статията бе публикувана първо в списание Sax, януари 2001, стр. 8, София; Уеб адрес: http://www.saxmag.com]