<http://www.cfront.org/cf00/workshop/adele/index.html>
Този текст се опитва да илюстрира темите, включени във “Фронт за комуникация 2000 – Пресечни точки: Изток-Запад”. В проведените през юни 2000 г. в Пловдив уъркшопове художници предимно от Балканите, но също и от Северна Европа или други източноевропейски страни водиха дискусии на различни теми, между които комуникация, граници и трансформации. Основна стана темата за падащите граници и променящото се лице на Балканите по отношение на продуктите и капиталите през последните десет години. Основен предмет на нашия мисловен процес и дискусии беше силното западно влияние, изразяващо се в стоки или в идеологии. Ние като група обсъждахме личните и глобалните последствия от неотдавнашните бомбардировки над бивша Югославия от страна на натовските сили, отварянето на границите на бившите социалистически страни и недоволството, което ни остава от капитализма. Бяха зададени много въпроси и аз като западен гражданин изпитвах донякъде срам от нашето материално охолство. С интерес разглеждахме експлоатацията, наложена от Капитализма дори и на Запад. Беше поучително да наблюдаваме, как най-често говорихме за “Запада”, когато всъщност имахме предвид Съединените щати, като че ли ние, не-американските западняци, нямахме никаква отговорност за него.
Опитът ни във “Фронт за Комуникация” ни помогна да общуваме и да се учим. В него участваха хора от различни националности, включително и американци. Научихме нещо повече за чуждите култури, характери, творческа душевност и навици. Напрегнатите условия на работа изградиха отношения, които превъзмогнаха културните и езиковите разлики и разкриха сродство и споделено притеснение от натиска на политически ситуации, които усещаме извън нашия контрол. Как може един уъркшоп за Уеб-изкуство да изрази нашето недоволство от тези неща? Какъв ефект ще има от нашият принос? Въпроси, които днес все още си задаваме.
Моята реакция към преживяваното има две страни. Сприятелих се с различни и интересни хора, с които със сигурност ще продължа да работя по бъдещи проекти. Освен това, Фронт за комуникация ми даде време, пространство и вдъхновение да събера мислите си по някои невероятно емоционални и сложни въпроси в една наситена творческа атмосфера.
Подходих към задачата на проекта по няколко начина, като разпитвах хората как преживяват нахлуването в тяхното лично или обществено пространство, като подбрах специфични ситуации и дейности, за да получа материали, с които да изразя мислите си по въпросите, които всички ние обсъждахме.
Единият ми проект събра отговори на въпросите за културния преход. Помолих участниците да изразят отговорите си на майчиния си език. Отговорите впоследствие бяха променени с това, че ги набрахме на компютъра с разположението на клавишите на клавиатурата за друг език, и бяха прочетени от човек, който говори този език. Така се получиха интересни и изненадващи отговори – натрапчиви звукови пейзажи. [1] Изразяването им се доизработва, и резултатът ще се превърне в инсталация.
Тъй като се намирах в Пловдив, без познати референциални точки, започнах повече да забелязвам къде стоя като участник, чужденец и в известен смисъл културен турист. Дискусиите ни често се въртяха около темата за потребителската култура на Запада и нейното проникване на Изток. Особено ясно личеше след предишното ни идване една година преди това колко бързо западните търговски марки завладяват България. Това включваше глобалните корпорации, издигащи огромни холдинги, и все по-големия брой луксозни магазини за западни стоки.
Материализмът и прахосничеството повлияха на мислите и действията ми. Започнах да събирам отпадъци, боклуци, изхвърлени на земята на това прекрасно място – страничните продукти на потребителската култура. Отпадъчните материали разваляха пейзажа с търговски марки – емблемите на излишеството.
При събирането на отпадъци съзнателно реших да избирам само по едно нещо на ден. Нещо, на което съм попаднала случайно в течение на дейността ми, без нарочно да търся определени обекти, които да подкрепят дадена теза. С това се опитвах да не позволя етиката на работата ми да бъде повлияна от експлицитно идеологическо предразположение. Аз идвах от “Запада” и предполагам, че се опитвах да не подценявам страната-домакин така, както според мен чуждите вносители абсорбират страната. Макар че това може би беше неизбежно. Аз обаче бях любопитна дали количеството боклуци по улиците се е увеличило след нахлуването на силите на “отвореното общество”. Или нарастването на свободната търговия със запада беше променило естеството на боклуците. Подобни намеци има в есето на Ана Пераица, написано в сътрудничество с Херт Ловинк, “Кон/ФРОНТ/ирай! радиоактивни идеологически отпадъци [истини от втора ръка за изтока и запада]”, което може да бъде открито на Уеб-страницата на Фронт за Комуникация на следния адрес:
<http://www.cfront.org/cf00book/en/ana-confront-bg.html>
Във възникването на една идея, най-трудното винаги е да преведеш мислите си в практическо изпълнение, което да им дава физически смисъл. Задачата ми в случая беше да произведа виртуална работа, което все пак си е задача.
Събраните отпадъци бяха сканирани, качени в компютъра и вмъкнати в неутрална рамка. Зрителят може да разгледа обектите с иконата на микроскоп. По време на огледа целият образ никога не се разкрива напълно, а може да бъде видян само в негатив. Така всеки отпадък никога не е приет или изпитан в истинската си, оригинална форма. Отпадъците приличат на рентгеновите образи на вещите при митническа проверка на летището. “Предметът” постоянно се променя в прехода от едно място на друго – в този случай от Запад на Изток.
Художествената работа “Дигитални отпадъци” отразява идеята, че субектът, бил той езикът, предметът или дори човекът, може да има културно значение на едно място, но това значение може да се разпадне или значително да се измени при прехода към друга точка. Контекстът е този, който променя възприемането и значението му.
Първоначално използваните в тази творба боклуци са излъчвали своя гордост и целесъобразност. Преводът им от боклук до художествена работа ги е видоизменил от едно състояние до друго. Предметите носят цяла система значения в една култура, но прехвърлянето в друга променя историята и съдържанието им. Това не са просто отпадъчни продукти на нашия все по-консуматорски век; те не просто представляват нещо, което сме изхвърлили, а демонстрират миграцията на културата и идентичността през териториалните граници, които се връщат, щом западният човек ги разпознае. Което показва колко променливо нещо е опитът.
Културата-домакин усвоява ли някои аспекти от чуждата култура, за да консумира това, което иска, и да изхвърли после останалото, като боклука по улиците? Или пък актът на консумиране променя домакина, създавайки съвсем друга форма? Тези прахоснически действия част от присъщи свойства ли са на една идеология, символични за безчувствените и деструктивни свойства, които твърде бързо се усвояват от получателите?
Представянето на тези идеи чрез технологията служи като метафора на начина, по който културите могат да бъдат опосредствани чрез различни форми на превод. Човек никога не може напълно да се превърне в някой друг или да го разбере – дори да научиш езика, нюансите на дадена култура може все още да ти се струват далечни или чужди. Тази работа е опит да демонстрираме, че само чрез придобиване идентичността не може да бъде нито напълно разбрана, нито възприета в другата култура. Човек може да получи само части от опосредстван превод. Така опитът, срещата, превръщат и двете в едно съвсем различно цяло.
Затова смятам, че пресечната точка на “Дигитални отпадъци” е само преход от едно състояние към друго. По време на този преход творбата се превръща от представяне на горепосочените идеи в нещо самостоятелно. Тя е преминала границата.
Превод от английски: Зорница Димова
[1] Soundscape: игра на думи между “landscape” (пейзаж, от “land” – “земя”, и “scape” – “форма”) и “sound” (звук).