венцислав занков
24.01.2001
Смисъл и значение
на Гробищата за идеи ИДЕАЛ;
принципи, селекция и работа на ПОГРЕБАЛНА
АГЕНЦИЯ УТРО
Първата забележка и обяснение, което се налага от първите реакции при споделянето на проекта “Утро” – най-повърхностното; първоначалното възприемане на тази идея е, че става въпрос за събиране на боклук, отпадъци от интелектуалната ни дейност. До някъде може и да е така, или да изглежда така, но нито целта е да се търси дефиниция на боклук, нито да се влиза в ролята на хигиенизатор, още повече интелектуален – това го оставям на интелектуалците – у нас и в чужбина. Държа да отбележа, че интелктуалният боклук тук няма нищо общо с идеята за гробищата и погребването на идеи, идеали и същности; погребаланата агенция “Утро” е намерение, желание всички или онези мисли, които ги изтласкваме като неуспешни, неподходящи, неприемливи за СЪЩЕСТВУВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ, в ежедневния ни живот с неговите прагматични страсти и стремежи, да имат шанса да не станат безследно изчезнали …
Погребална агенция “УТРО” има за цел да попречи да бъдат унищожени мисли, идеи и желания от автоцензурата, която всеки притежава, поддържа и развива в процеса на адаптация, живеене и ОЦЕЛЯВАНЕ.
С други думи гробището “ИДЕАЛ” има за цел не да събира боклуци, боклук, а да прави видими идеи и мисли, които противоречат или просто са ДРУГИ спрямо логиката на ценностите, идеалите и критериите – пряк продукт на либералната демокрация – която е обществената, идеологическа платформа глобализирания финансов капитал.
Казано с други думи агенцията и гробището са си поставили непосилната /?/ задача да провокират, открият и съхранят мисли, ненавременни и неподходящи в съвременния модел на организация и съществуване.
Като се избегне простото противопоставяне – избягване на понятия като радикално в опозиция на консервативно; авангардно/традиционно; официално/алтернативно/ъндърграунд, както и потребно/непотребно-боклук.
Избягване на понятия като успех и успешно, които в съвременните условия непременно реферират с просперитет, пари, слава, богатство, които са взаимосвързани и зависими и изграждат, осмислят и обуславят подплънката на съвременния морал, етика и естетика.
Въпросът за изкуство и красиво непременно изплува в този момент – ако съвременното изкуство е плод, резултат на демокрацията и демократичната система, то непременно като идеология съдържа и е свързано с капитала в съвременния си вариант – всичко, което в дълбочината си не реферира тези същности и стойности – е незабавно и непременно обречено на неуспех. Тук ролята на агенцията “Утро” е да спаси плахите опити за покълване на другостта и различното, като е напълно наясно, че тъй като в основата на всяко изкуство стоят междучовешките отношения, за да се случи промяна, развитие, изменение в изкуството, трябва да се промени основата, практиката на междучовешки отношения и общуване. Самият опит да се провокира споделяне на идеи и мисли встрани от необходимите чрез предоставянето им на гробищата за идеи е опит за промяна в модела на остойностяващите критерии за пълноценност.
На опити, проекти, идеи оказали се неосъществени, неосъществими, ненавременни, предоставени на агенцията и гробищата им се дава шанса те да покълнат, да не се загубят, да провокират раждането на други подобни, най-малкото – по този начин там, в гробищата идеал поне вероятността да придобият смисъл, значение и влияние не е изгубена завинаги.
Но най-важното; най-важна е практиката на споделянето, предоставянето, доверието, преодоляването на страха или преодоляването на чувството за безсмислие и автоцензура – да се осмелим да си помислим че можем да мислим различно – тласкане на мисълта към нейните граници – как да помислим НЕМИСЛИМОТО; да посегнем към него без страха, че ще изгубим себе си, това себе което е продукт на индивидуализиращите функции на капитала и съвременната цивилизация; така необходимо за създаването на идеалния консуматор убеден че “всичко е лично за теб!” Да си различен – желанието да си различен е толкова еднакво и стандартно, че става подозрително.
Подобно е и индивидуалното право на мнение, на вкус. Всеки разбира от изкуство; говори глупости – или просто казва – това ми харесва – значи е хубаво. /малкото лирическо отклонение в посока индивидуалност/различност/ДРУГОСТ завърши/
Основната разлика, която необяснена предизвиква объркване е също че Агенцията и Гробищата не толкова се занимават с интелектуалния боклук, въпреки че не изключват тази възможност, колкото със съхраняване на памет и спомен, И тъй като става дума и за спомен – спомените за разлика от паметта са емоционално ориентирани, спомените предизвикват и ВЪЗТАНОВЯВАТ емоции, усещания, чувства; предизвикват сълзи, усмивка, умиление – Агенцията предоставя предимство на ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАМЕ ДА СИ СПОМНЯМЕ като предоставя възможност вместо да се изтласква и подтиска в посока на несъзнаваното, негативността да се обективира и отдели, и така да освободи психиката от ненавременни товари и от опасността потиснатите негативности да връхлетят отмъстително съзнанието с натрупаната мощност ферментиралото несъзнавано.
Това, което не е и не би било да бъде основна цел на агенцията и гробищата е да се самоопределят като неосъществена радикалност, като контейнер за душевни отпадъци, като дефинираща се маргиналност, като опозиция на каквато и да е официалност – това би трябвало да е извън полезрението на дейността на Гробищата и Агенцията.
Агенцията притежава ясното съзнание, че различни/други практики и идеи за да покълнат трябва да не се експонират преждевременно на светлина, в публичното пространство, трябва да се държат на сянка/на тъмно в оптимални условия. Гробищата за идеи е тази подходяща метафора и електронна практика, която може да осигури покълване и възраждане на “ненавременните” мисли, “неподходящите” идеи, “глупавите” вълнения чрез споделяне на принципите на доверие, съмишленичество, съпричастност, безкористност и взаимопомощ.
Агенцията разсъждава отвъд “авторското право” споделените, предоставените идеи така, че продължават да живеят, с възможността да се развиват, допълват и реализират извън своите създатели, с което дарителите продължават да живеят чрез тях, защото едно от задължителните условия при ползването на идеи от гробищата е да се обявява и техния дарител/“гробар”.
Агенцията счита, че създаването и поддържането на Гробищата “идеал” ще стимулира идеи, мисли и впечатления склонни към себеотричане и игнориране като смислени; както и да се задържат на повърхността на съзнанието подпомагани от идеята, че все пак има място където те, идеите, мислите, впечатленията с блуждаеща стойност могат да имат смисъл и значение, или да придобият такива в ръцете,в главата на друг.
Гробищата ИДЕАЛ и погребалната агенция работят в интернет среда – мрежата предполага като друга социална среда възможности за споделяне, съпричастност и колаборативни дейности отвъд граници, региони и държави. Мрежата като принципно нова социална среда улеснява изясняването на личностните идентификации, което облекчава споделянето, както и провокира проявяването на изтласкани на границата на съзнанието и отвъд нея поддтиснати съдържания, с което може да притежава и определен психотерапевтичен ефект – анонимността на проявите в мрежата, скриването зад псевдоними, зявяване на фалшива възраст, пол, име, дейност, семейно положение, освобождаването от задълженията; личните, физически и психологически задължения, обвързвания и зависимости от и в другия, живия; в плът и кръв живот, отдалечаването от тялото, което мрежата предлага в своята комуникационна среда, обещава да облекчава напреженията и противоречията на идеалната, нематериалната страна на човешката същност наречена дух, с грубата материя – веществената телестност която тежи, трябва да се храни, телесността, която се уморява и остарява – Обещаното от Мрежата освобождаване от веществеността; новата социална среда която Мрежата предлага предпоставят и облекчено превключване, подмяна на личностната идентификация – социалният живот в Мрежата предлага нови и повече възможности за проява – аватарите на Кришна са подходяща метафора за случващото се.
Продуктите на интелектуалната, емоционална, психична човешка дейност, които не намират място /поради противоречие със съвременния живот – с идеалите на оцеляване, просперитет, прогрес/, вместо подтиснати и изтласкани в перифериите на съзнанието – a и в по-лош вариант, в подсъзнанието – от където могат да се стоварят върху личността отново като активирани архетипи, могат предоставяйки ги на Агенцията и Гробищата “ИДЕАЛ” да придобият тази перспектива, която ни е необходима за оцеляването в съхраняване, отделяне и споделяне на същности чиито стойности обикновено приемаме като ненавременни, неприемливи, незначителни, неуспешни, перверзни, осъдителни – но точно те обикновено са най-човешките, които са отвъд конюнктурата на Ежедневието. Гробището “ИДЕАЛ” както и Погребалната Агенция “УТРО” искат да предизвикат /някак си/, да облекчат и помогнат, ползвайки виртуалното Нет и Уеб пространство, процеса на споделяне, отделяне и съхраняване на тежките “неподходящи” ненавременни мисли, емоции и неосъществени желания и идеи; тежките и черни води, които ни затлачват, което изобщо не означава че те са ненужни, вредни, отпадък от емоционалния ни и духовен живот – точно обратното – агенцията счита че те са също толкова важни като всички останали “позитивно” наречени съдържания и практики и точно за това запазването им и съхраняването им, наместо игнорирането им и “унищожаването” им е от съществено значение за психическия, емоционален и духовен баланс на човека.
Нещо повече – отвъд емоционалната оцветеност, зърното, сърцевината на всяка една погребана идея, мисъл, спомен може да покълне, прероди като попадне на подходяща почва, структура, човек – намеренията на Агенцията и Гробищата ИДЕАЛ напомнят по форма и смисъл идеята която направи ЛИНУКС възможен и работещ, както и идеята за запазване на източника, извора, “source-а” отворен за всеки който иска да го ползва, променя и развива, само че това касае света на идеите, мислите, емоционалните и психически съдържания, благодарение на които все още можем да се наречем хора.
Агенцията счита, че в заявения еднополюсен и позитивен свят, в който сме въвлечени –лишаването от възможност за негативността като другост на съвременната цивилизация с доминиращ американски модел, рефлектира като изтласква и с това провокира същата тази негативност и другост да се надигне от тъмните води на човешката психика, да разбуди атавистични несъзнавани съдържания и тази провокирана колективна патология е поредната, последна крачка към империята на злото, несъмненно рафинирана подобрена, усъвършенствана; съвършена в сравнение с дивия националсоциализъм от 1939.