“Контролиращия фактор са знанието и комуникацията. Ние се нуждаем от някакъв контролиращ фактор, с който да определим самоидендичността си. Имаме нужда от тази подреденост в интерактивното пространство, за да продължим да съществуваме и да се развиваме напред. Ние се нуждаем от опорните точки, от структурата, от логиката на езика.
Стандартът в комуникацията е начин за изграждане на процес. Интерес представлява – как се поставят определени въпроси, което означава – как се поставят определени стандарти? Понякога, човек участва в процеси, в създаването на продукти, в които не разбира социалните връзки. Комуникацията придобива ново значение в интерактивното пространство. За да се разбираме и да се развиват социалните връзки, е задължително приемането на определен стандарт – един общ език. Ако се прескочат определени процеси, непрестанно ще се връщаме в първоначалния хаос и на първото изходно ниво.
Остава въпросът: С какво сме важни, персонално като личности и автори за създаването на един общ продукт? Трябва да решим какво искаме да кажем чрез сайта и как искаме да ни разбират. Това са съществени и опорни точки в процеса на работа.
Комуникацията има вход и изход – подател и получател, производител и потребител. Това са зависимости.”
“Процесът за определяне на стандарти минава през дискусията за интерфейса и Уеб дизайна. Какви ключови позиции искаме да изкараме на повърхността, кои стойности определяме като важни за нас.”
“Ние можем да избираме между два различни пoдхода към темата, нашата работа и целите, които си поставяме с Уеб сайта на СFront. Това са два тотално различни принципа – географската гледна точка или виртуалния подход.
Географският, субективният подход отбелязва разграничението между личното и авторството, персоналното и общото, личните елементи и географската среда.
Комуникацията, това е нов подход. Комуникацията е тази която произвежда езици, понякога дори и природа. Не говоря само за последния период в които комуникацията е нещо нужно за да сме хора, но и за комуникацията като един от продуктите на технологичното общество.
Субективният, личният подход е напълно противоположен на сътрудничеството. Има опасност разликите между нас да се губят в определените стандарти. Предлагам да търсим съвместен подход, да си сътрудничим, да участваме в съвместен проект, но така да оставаме критични, за да се виждат веднага географските разлики в отделните части на съвместния проект.”
“Какво означава всичко това на практическо ниво?”
“Може би ще е много важно първо да обсъдим структурата. Чрез структурата ние можем да намерим нашите лични подходи – различните пунктове, как тези взаимоотношения оформят вътрешната структура, как обратно структурата влияе на нашите гледни точки. Структурата се превръща в отношение и изгражда нашите взаимоотношения в общия Уеб проект.”
“Как да представим критическите дискусии в Уеб сайта? Този стремеж за разделение, в смисъла да си тук или там. Разликата в местоположението трябва да присъства. Но тя не трябва да е ключовият елемент, а въпросът за техническите стандарти е доста важен, разбира се. Изкуството никога не се създава в условие на вакуум. Можем да започнем с темите, които се налагат отвън, и критическата дискусия, която съществува от вътре.”
“Ние трябва да намерим нашите нови стойности, трябва да имаме отношение към нашите местните езици, при такъв проект който е свързан с мрежата. Как се пречупват стойностите определени от езика през списък или стихотворение което събира различни думи.
В проекта над който работим за CFront се разглежда социалната връзка между езика и комуникацията. Думите придобиват различни свойства. Значението и действието на думите не се изчерпва само с предаването на информация. Думите съдържат предписателни и оценачни свойства, които формират социалните отношения. Йерархията на думите променя обществените структури.
Има в Английския подобна ситуация, променила динамиката, по която работи расизма и отношенията към хората, които идват от Источна Европа. Например, “bogus asylum seeker” (“фалшив претендент за разрешително за пребиваване”) не може да има директен превод на български.
Всичко това засяга идеята за дома, към коя група от хора принадлежим, социалната, политическата страна, географската принадлежност, какво е да живееш в различни социални ситуации, какво означава да живееш в ограничена градска среда.”
“В проблема за превода съществуват различни пътища на мисленето, идеята за изгубването в лабиринта от мисли и идеята за интелектуалния боклук. Интересно е каква е ролята на превода в Уеб сайта на CFront и в нашата тема на пресечните точки. Някои думи не съществуват в други езици. Въпросът е как да се визуализира в процеса на работа този факт. Тук не става въпрос само за интерпретация, говорим по-скоро за различни стадии на миграция. Въпроса е по-скоро как се чувстваш в своя дом. Тези неща не могат да се превеждат, остават празни моменти.”
“Ние все още нямаме дефинирана, крайна цел. Това изисква усилие от много хора, за да намерим все пак някаква дефиниция или отговор на поставената тема. Нека направим дебат за Истока и Запада, да го коментираме и да го използваме за Уеб сайта.”
“Някои дискурси за новите медии, особено за транслокалното и глобалното, не са нищо ново и могат да се намерят още в социалистическия и комунистически дискурс.”
“Искам да се върна на социализма, който става забранена дума в Западна Европа. По подобен начин, когато доминира икономическия речник, която и да е социална дейност се описва с икономически термини. Икономическият речник може да се интерпретира като общ език, като стандарт. Пример за това е как идеята за гражданин се замества с идеята за потребител.”
“Използваме, в обществените или институционализираните взаимоотношения, думи, които са по-меки и скриват определени взаимоотношения или въобще не говорим за определени неща. Интересен пример, който може да се даде в този случай, е как студентът става клиент.”
“В комуникацията, като че ли общият език е самата медия. Когато говорим за новата икономика, за въпроса за различните класи, за безработицата, като се спомене социализма и такива процеси, се говори за самия процес, не се търси крайният резултат. В нашия случай трябва да се гледа към неща, които са общи и свързват нещата.”
“Това като че ли се появи и във Фронт за комуникация. Идеята за интерфейса може да се използва за да се скрият някои разлики. Нашият дебат ми напомни дискусиите по време на комунизма. Не се намира толкова важен крайният резултат. Измислят се все нови и нови идеи, без да се търси конкретното.
Тези идеи се натрупват като интелектуален боклук. Идеите продължават да съществуват под различни форми и днес. До каква степен идеята за комунизма е радиоактивна и може да заразява, облъчва?”
“Още със самата индустриална революция в Европа и въвеждането на машините започва саботирането на машините. Хората застават на страната на атаките срещу технологията. Много е важно да разграничим средствата на технологиите от нашите намерения, да имаме предвид контекста в който се лансират технологиите – съотношението между нашите лични нужди и технологичния контрол. Алгоритмичната логика застава срещу логиката на живота. Технологиите и животът са напълно противопоставени. Историческият двигател на развитието на технологиите не отчита нуждите на хората.
Вие си представите технологията като средство за атака срещу системата. Ще се радвам да разбера, как критика срещу Интернет може да се представи в Интернет! Може би чрез някаква самоирония… Нека разрушим мрежата!”
“Не мисля, че по този начин можем да поставим тотално разграничение между технологиите и реалния живот на съвременния човек.”
“Проектът ни за CFront Уеб сайта интерпретира идеята за невъзможността да се създаде един уеднаквен пакет от критерии и ценности в езика на технологията. Трудностите в превеждането на езиците чрез езика на информатиката е не само символ за различните езикови кодове, а и търсене на съвместимост между езиците и машините. Езикът на информационната технология налага определена логика, ограничения. Съобщението придобива различна форма, ясна е невъзможността чрез машинния език да се превеждат лингвистични текстове, генетични кодове, лингвистични понятия.”