Мелентие Пандиловски
Когато говорим за културата на югоизточна Европа, трябва непременно да приложим диференциран подход към универсалностите или към различните подходи към културата на отделните страни, въпросите на прекия или непрекия контрол върху културното производство и оттам проблемите с достигането на желаната публика и на художествените форми.
Това се дължи на факта, че когато определяме какво смятаме за най-важните категории на културната политика, често се изкушаваме да пренебрегнем субективността и историята на дадена култура заради някакъв по-глобален модел. Това естествено понякога има своите предимства, особено предвид злоупотребите с културата през последното десетилетие на века по време на разпадането на Югославия, когато културата се използваше от политическия елит като едно от основните средства за разпространяване на националистически идеи и много често дори неприкрити форми на шовинизъм.
Освен това през последното десетилетие този регион стана свидетел на голяма трансформация на общоприетите ценности вследствие на промяната на политическия и икономическия модел, което от своя страна се отрази много зле на социалните структури. Получи се разпокъсване на целия регион. Политическите елити на Балканите днес се оказват притиснати в ситуация, в която не могат да предефинират своите общества и да решат проблеми на смяната на системите като ниски темпове на производство, висока безработица, изтичане на интелектуалци. Образователните политики остават сковани и не могат да следват международните стандарти. Свободата на пресата е застрашавана понякога дори пряко чрез забраняването на печатните или електронните медии на опозицията.
За щастие е възможно, ролята на културата да се насочи към другия край на махалото, с артикулираното предлагане на творчески реакции към социалните проблеми и помагане за по-голямо гражданско сцепление въпреки противоречията между културен анализ и културни практики. Това естествено до голяма степен се дължи на факта, че макар и отначало плахо, идеята за гражданското общество навлиза през последните десет години в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, в това число и на Балканите. През деветдесетте години Югоизточна Европа стана свидетел на нарасналата роля на неправителствените организации в сравнение с държавния и частния сектор. В началото на деветдесетте години това до голяма степен се подпомагаше от институтите “Отворено общество”, но идеята беше поета от организации като Европейска културна фондация, европейски програми като “ФАР” и дори от правителствени агенции като швейцарската “Про Хелвеция” и подпомагания от правителството “КултурКонтакт” от Австрия.
Въпреки появата на нови важни играчи като различни фондации и въпреки засилването на неправителствения сектор, очевидно отношенията между неправителствените организации и държавните сектори в много случаи са най-малкото проблематични. Въпреки това щом отворим корпуса въпроси, свързани с гражданското общество, скоро ще стигнем до въпросите на неговото развитие в Югоизточна Европа. Налаганите ни въпроси ни карат да се запитаме дали това ново мислене може да отрази променящите се политически и икономически реалности. Освен това те се простират до проблема дали гражданското общество може да спомогне за разумна реорганизация на Балканите, при която културите да си взаимодействат и така да изградят нова обществено-икономическа система.
Най-накрая се повдигат въпроси относно възможността за създаване на алтернативни позиции и идентичности в културата. Остава принципният проблем дали могат да се създадат и легитимират алтернативни форми на субективност в Югоизточна Европа. Би трябвало често да си задаваме въпроси относно съгласуваните идеологии и алтернативните форми на субективност, защото те са жизнено важни в борбата за промяна. Макар на теория да бягаме от универсалностите, на практика те биха могли да помогнат на промените в културната ситуация на региона чрез общия код, основан на непрекъсната културна революция, на която ставаме свидетели чрез употребата на едновременни възвратни връзки.
Изходът зависи от две гледни точки. Вътрешната (политиките вътре в държавите и вътре в региона) и външните (или политиката на международната общност към региона). Повтарящата се връзка между двете ще се характеризира с културните политики към маргинализираните групи в нашия регион и в маргинализацията на самите Балкани. Аз твърдо вярвам, че ако по тази линия се установи диалог, нашите култури ще имат възможност да се трансформират.
Като анализираме стратегическите цели на културните политики на страните в Югоизточна Европа, не можем да говорим за систематични и съгласувани културни политики на вече независимите държави, а по-скоро за различни подходи към сложните проблеми пред региона. Като цяло можем да започнем с уверението, че макар културата силно да подпомагаше националистичните режими на Балканите по време на конфликта, нейното място днес е по-ниско, отколкото през осемдесетте. Например най-развитата страна в региона, Словения, е намалила инвестициите си в културата от 1,02 процента през 1989-а до 0,72 процента през 1992, макар че през 1992-а министерството на културата прие програма за стратегическо развитие на културната политика, в която ясно се казва, че републиката ще похарчи 1,5 процента от брутния си национален продукт за култура. В България виждаме също такъв рязък спад на разходите за култура спрямо брутния вътрешен продукт. Всъщност спадът на инвестициите в България е още по-драстичен – от 1,28 процента през 1988-а до 0,56 процента през 1995-а.
За региона като цяло е характерна несигурността във финансовата способност на управлението (държавно и местно) и на държавните инстанции да покриват културните бюджети, както и от намаляването на фондовете за култура, осигурявани от неправителствени организации и фондации (един пример са институтите “Отворено общество” като най-големия независим спонсор в региона). Освен това културните институции са твърде големи и трудно се ориентират към новото време, което води до слабо функциониране на техните програми заради гореспоменатата криза във финансирането, но и на организационни проблеми.
Това доведе до много ниско ниво на художествена продукция и подценяване на ролята на изкуствата и културата в развитието на обществото – явление, характерно за всички страни в региона.
Ситуацията изисква същностно ново определяне на мястото на културата и изкуствата в региона, нов подход към въпросите на културната политика и модел на културна организация (вземане на решения, администрация и управление), както и ново законодателство в културната сфера.
Такъв систематичен подход към възможностите и трудностите в културата е необходима предпоставка за развитието на региона. Например законодателството и фискалната политика в областта на културата трябва да се приспособят към европейските стандарти и така да стимулират културната продукция.
Може би най-важното е предефинирането на нашето виждане за разумната реорганизация на Балканите на основата на плодотворно взаимодействие между културите. Преизграждането на културните връзки в Югоизточна Европа, както и развитието на балканския културен профил чрез по-добро осъзнаване на общите проблеми и ресурси е предварително условие за реконструкцията на региона. По-нататък може да се каже, че съществува голямо чувство за изолация, така че би било важно процесът на общуване с европейските културни сцени да се издигне на по-високо равнище. Една от особеностите на региона е липсата на функциониращ пазар на изкуство, така че създаването на условия за него (финансови и инфраструктурни) може само да бъде приветствано.
Използването на липсващата информационна технология би могло да помогне за установяването на най-доброто възможно сътрудничество между културните субекти в региона и така да увеличи приноса си към балканските общества. Информационните технологии ще развият комуникационните мрежи в региона с постоянен поток на данни между заинтересованите културни работници и институции.
Освен това не е тайна, че регионът има нужда от по-голямо подпомагане на културата от страна на международната общност.
За да се създаде стратегия на общи механизми, които действително да работят, трябва да се въведат в практиката методологични модели, които да подпомагат културните, образователните, гражданските и медийните системи, както и системите на развитие.
Принципът на мрежата трябва да се прилага във възможно най-голяма степен. Искам да кажа, че действителното създаване на функционални и независими Мрежи ще подпомогне комуникациите, възможностите, обмена и поделянето на информация и ресурси между творците, изследователите, кураторите и институциите. Тези Мрежи трябва да имат за цел да открият общите балкански проблеми и да засилят връзките между индивидите, които споделят различния си опит със справянето със сложни предизвикателства. Мрежите трябва да разкриват пред обществото общите проблеми в социалния, политическия, икономическия и културния преход, като създават творческо пространство за дискусии и дебати в национален контекст. Това сътрудничество ще се постигне чрез формално и неформално свързване на културни агенции и институции чрез различни компютъризирани системи като Интернет, общи бази данни, протоколи и т.н.
Гледната точка на обществото трябва да бъде насочена към разбиране на сложните проблеми. Ако успеем да постигнем това, ще успеем да създадем равновесие между различните култури на Балканите.
Идеята за гражданското общество трябва да бъде твърдо установена в културата и образованието.
Ролята на културните индустрии трябва да се издигне, за да помогне на процеса на реконструкция. В това отношение заинтересованите балкански културни индустрии трябва да започнат да развиват такива общобалкански системи, които от своя страна ще станат средство за привличане на международния бизнес.
Правителствата в Югоизточна Европа трябва да бъдат подтикнати от местната и международната общност към по-значително подпомагане на културата и по-добро сътрудничество с неправителствените организации.
Независимите културни институции заедно с министерствата на културата в региона трябва да сформират общ Културен борд, който да носи отговорността за прилагането на трансформацията.
Културният борд трябва да поеме отговорността за приемане на съгласувани стъпки пред европейските финансиращи институции за по-дългосрочна подкрепа на културата в Югоизточна Европа. По-развитите страни трябва да осъзнаят, че мечтата за създаване на обединена Европа, в която хората все още се опитват да изградят общност отвъд националните граници, може в относително голяма степен да спечели от развитието на Балканите.
Превод от английски: Зорница Димова