Художествени практики на новото хилядолетие

Мелентие Пандиловски

Новото поколение медийни творци, които работят с потапящи технологии, притежават поне следните общи черти:

1. Тяхната работа не се основава на образа, тъй като те участват в процес, при който творбите надрастват понятието за образ. А именно виртуалните аспекти на създаването на дигитални изображения, където творците се опитват да се потопят в новите технологии и да увеличат феноменологичното възприятие на пространството чрез експериментиране.
2. Макар да използват текста, техните творби не могат да се смятат за основани на него, така както самата мрежа не е текстова, макар да е текстуално пренатоварена.

Как тогава да опишем работата на тези художници?

Технически можем да кажем, че техните творби представляват жизнен сбор от взаимодействието между купища информация по пътя между абстракцията и представянето.

Няма да сгрешим, ако кажем, че художниците използват интегрираните медийни комуникации така, че Интернет става мястото, което трябва да бъде допълнено, акцентирано чрез взаимодействието на зрителя/участник в процеса на заменяне на образа и текста с различни видове визуализация.

За да създадат актуални нови медийни проекти, днешните художници трябва да минат през три основни сегмента:

• Събиране на информация
• Адаптация към техническите въпроси
• Установяване на отношение между художници, продуценти и техници

Щом това отношение се установи, трябва да се осигури апарат, който да отговоря на следните пет параметри:

• Осигуряване на контекст
• Интерактивност
• Работа в мрежа
• Графика на високо ниво
• Качествено моделиране на обектите

В този процес избраните художници, включително използващите VRML, трябва да открият ограниченията на новите технологии и в същото време да накарат зрителя по-пълно да усети творбата, представена чрез мостри, между които посетителите могат да се движат с щракване на мишката, докато навлизат във виртуалните възможности на пространството, взаимодействието и интерфейса.

Художниците на новите медии и особено онези, които с помощта на интерактивни инсталации искат да променят понятието за лично и общо пространство, се опитват да го организират в съответствие с отношението между виртуално и реално пространство.

Накрая бих завършил с идеята, че в този процес художниците ни говорят за процеса на промяна на критическата гледна точа – далеч от пасивното отношение, често свързвано с изкуството, в посока към творбата, чрез която можем да усетим виртуалността.

Превод от английски: Зорница Димова