Корина Пателис
Януари 2001 г.
Тази статия се опитва да преодолее привидността на някои нови медийни практики, като изтъква нарастващия електронен елитизъм в дискусиите за развитието на новите медии. Тя предупреждава за опасностите от наивното представяне на новите медийни продукции и съвместни проекти като рекламна кампания на “Бенетон” или конкурса “Евровизия”. Тя просто изтъква очевидното, като обяснява какви са истинските материални обстоятелства, при които трябва да работят новите медии. Тя критикува някои заблуди и погрешни схващания за развитието на новите медии, като използва за пример гръцкия контекст.
Обект на моята академична работа са новите медии и по-специално Интернет, затова негов център не може да бъде нито Гърция, нито някоя друга страна. Освен това националността не е била основен фактор във формирането на собствената ми идентичност, вероятно донякъде поради доброто ми обществено положение. Това означава, че Гърция не е била важен параметър в социалните ми изследвания – така, както това би било неуместно за един химик. Като част от информационно бедната европейска периферия Гърция и Португалия естествено са едни от многото технологично неразвити страни, появяващи се в моя анализ на политическата икономика на Интернет.
Зад тези теоретични решения се крие важен теоретичен въпрос, а именно дали отказът ми да парадирам с идентичността си не поражда заблуди относно съвременна Гърция? Аз не мисля така. Хората би трябвало да умеят да се разбират и да общуват независимо от националността и социалните си характеристики. А изследователите трябва да имат свободата да избират своята област независимо от тези фактори според желанията си и естествено според материалните възможности. Казвам това, защото съществува опасност, да се счита, че знанието се добива в някакъв материален и социален вакуум, а това естествено не е вярно.
Някой ще попита защо тогава участвам в сборник, посветен на технологиите и отношенията Изток-Запад? Правя го, защото осъзнах, че докато се радваме на възможностите за сътрудничество в Интернет, понякога забравяме, че не живеем в една и съща страна. Участникът от Атина се сблъсква с много по-различна макроикономическа реалност за новите медии от жителя на Амстердам, да речем. Освен това наистина смятам, че анализът на развитието на новите медии в Гърция допринася за изграждането на политическата икономика на балканския регион, което отдавна трябваше да се направи.
Един добър начин да подходим към темата е да изброим видимите макроикономически факти, свързани с технологическото развитие в Гърция. Този списък е съставен с помощта на официални източници (неправителствени организации, държавни и международни данни). Той показва, че Гърция е в процес на преход по отношение на новите технологии.
Гърция е член на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – със сравнително ниска инфраструктура на телекомуникациите, ако съдим по ключовите показатели, с които разполагаме. Само 74% от телекомуникационната мрежа на Гърция е цифрова. Този процент е най-ниският в ОИСР – за сравнение средният в Европейския съюз е 90%. Гръцките градове са свързани по-добре от периферията, тъй като в тях мрежите са 95% цифрови. Мрежата включва около 13 000 километра оптични кабели. Общата пропускателна способност на връзката на Гърция е 51 мегабит в секунда, от които 18 към Европа и 33 към Съединените щати. През 1999 г. в Гърция се хвалеше с 69 800 IP-адреса, 11 296 имена на домейни и почти 8 000 Уеб сайта. [1] Има само 180 000 модемни връзки през платени доставчици и още 150 000 модемни връзки през университетски доставчици. Това прави общо 330 000 модемни връзки за страна с население десет милиона души. Това не бива да ни учудва, тъй като според статистиката на ЕSIS през 1998 в Гърция е имало по 9 компютри на всеки 100 граждани [2] – най-ниското ниво на компютъризация в Европейския съюз.
Броят действителни потребители на Интернет трудно може да се изчисли, а в известен смисъл не е и важен. Приблизителните изчисления варират от 400 000 до един милион, тоест десет процента от населението на Гърция. Освен това Гърция има едно от най-високите нива на навлизане на мобилните телекомуникации, което означава, че бъдещето може да е в WAP. Секторът на Интернет услугите е в разцвет – в страната има повече от 168 Интернет доставчика и поне десет големи портала, които служат като вход към Интернет за много гърци.
Тези статистики се променят, тъй като все повече пари се влагат в изграждането на инфотелекомуникационния гръбнак на страната. Например миналата година 75% от образователната система на Гърция беше свързана с Интернет, което представлява огромна крачка напред. През следващите години във всички сектори ще се налеят 700 милиарда гръцки драхми, включително 80 милиона за културата. Накратко Гърция е в момент на преход към информационно общество и икономика. Следователно мнозина може би смятат, че макар Гърция подобно на много други европейски страни да изостава в сайбърпространството, въпрос на време е критична маса гърци да се включат в Интернет и този сектор да се разрасне. Проблемът обаче е далеч по-сложен.
Също като много други стоки на масовата култура, новите технологии в Гърция се внасят. Навлезлите през последните пет години в гръцкото общество и икономика вносни стоки включват кабелни и безжични комуникационни технологии, хардуерни продукти, софтуер, култура, механизми на употреба, идеологии, ноу хау, активистки стратегии и автономни, нейерархични организационни тактики. Но и разясняване на същността на новите технологии, тактики на внедряване, бизнес приложения. Този процес не е изключителен, няма нищо коренно различно нито в Гърция, нито в новите технологии, което да прави тези отношения на финансова зависимост особени. Много учени в миналото са изследвали износа на медийните продукти и процеси от центъра към периферията и разгледали резултатите от този поток на информация по целия свят. Въпросната научна дейност доведе до разгорещен дебат, по-известен като тезата за американския империализъм. Тази теза за медийния империализъм е свързана с нашата тема, но не я изчерпва. Например, както толкова добре ни показаха критиците през последното десетилетие, тезата за американския империализъм не обяснява как всъщност се използват тези технологии. Като приемам тези критики, аз се отказвам да изследвам отношенията център-периферия от тази гледна точка, а предпочитам да осветя друг често пренебрегван параметър на дебата: новото медийно производство от гледната точка на предлагането. Накратко не ме интересува как една гръцка баба се учи да работи с мобилния си телефон, а какви тактики на локализация използват гръцките или международните фирми при създаването на новите средства за масова комуникация.
Местните доставчици и производители на нови технологии на свой ред са потребители на редица информационни продукти. Те включват консултантски знания, списания, бизнес стратегии, законодателни рамки, схеми на управление. Накратко ние внасяме не само необходимия за свързване с Интернет софтуер, кабелите до Атина и платформи за бизнес-ту-бизнес, с които да се осъществи електронната търговия, а също така политики и стратегии на знанието, бизнес парадигмата, в която трябва да се осъществи новото медийно производство. Това знание оформя местната производствена верига. Ние купуваме цял модел на производство. Освен това внасяме експертите, които трябва да го внедрят, хората с опит в развитието на новите медии. Това биха могли да бъдат млади гърци като мен, които са учили в чужбина и са донесли знанията си в Гърция.
В случая с Интернет внесената производствена верига изисква преструктуриране на инфотелекомуникационните пазари и изграждането на политика на ненамеса за новото медийно производство. Внася се неолибералният подход към Интернет, според който Интернет и свободният капитализъм си приличат по същност и принципи на действие – оттам и схващането, че развитието на Интернет услуги върви ръка за ръка с развитието на свободния пазар на стоки, услуги и идеи. Гръцките производители трябва да научат какво е инкубатор, [3] какво е дот.ком, [4] какво представлява рисковия капитал, [5] ППП [6] и така нататък. Ако преди година по гръцките будки не можеше да се намери нито един брой от “Бизнес 2.0” или “Ред Хиъринг”, сега имаме вече собствени издания за електронен бизнес.
За съжаление същото се отнася и за културното производство: внасят се модели за същността на автономията и принципите на формиране на стратегически съюзи между мислители и изпълнители, докато редица гръцки анализатори на новите медии чакат като мен да дойде мига за тяхната славна съпротива.
Цената, на която тези неща се продават на периферията от консултантски фирми, образователни институции, неправителствени организации и надправителствени политически стратези не е ниска в парично отношение. Милиони гръцки драхми се плащат за съветите и стратегиите, които ще помогнат на Гърция да се превърне в информационно общество. Милиони се дават, за да могат студентите да учат в чужбина или за дигитализация на производствената верига. Цената не е малка и за мислителите и хората на изкуството. Техният безвъзмезден труд е нужен, за да може страната да постигне интелектуален напредък, като представят некомерсиални проекти, които поставят Гърция на световната карта на подриващите дейности в новите медии. Мислители, активисти, консултанти и рискови капиталисти – сърцето на националните визионери бие за новата икономика. Ако не го правиш за електронния бизнес, то за изкуството в мрежата!
За жалост тази икономика на “новото” е единствената ни алтернатива на технофобията, която би означавала липса на развитие, на технологии, на връзки и производство. Назадничавостта на технофобите, които проповядват спиране на въпросния внос, ме изумява повече от усмивките на току-що неомрежови гръцки юпита. Надявам се, че времето скоро ще дестабилизира новата линия на производство. Защото дот.ком икономиката вече е провалено понятие, което потъва в колективната памет на всички, които очакваха Nasdaq [7] да продължи невероятното си развитие. Концептуалната основа на дот.ком манията фалира именно в момента, в който започна да се изнася в много страни от периферията. Докато повечето технологични акции търпят огромни загуби в пазарна стойност, местните производители трябва да внимават в какво влагат парите си. Трудно се продава при “мечи” пазар, [8] колкото и хубавичък да е дизайна на опаковката му. Местните производители ще трябва да преосмислят икономическите цели на новите медии, за да избегнат трагедиите, които се случиха в Съединените щати през последната година. Това допълнително ще увеличи дисбаланса на силите между комуникационно силния център и комуникационно слабата периферия.
Превод от английски: Зорница Димова
[1] Цифрите са от 30 юни 1999 г. <http://www.open.gr/survey/990630/eng/taut.html>; една малко по-нова версия се намира на <http://www.open.gr/survey/000331/eng/taut.html> – бел. ред.
[2] <http://www.eu-esis.org/Basic/GRbasic00.htm> – бел. ред.
[3] Инкубатор: Фирма или структура, която има за цел да помага на новосъздадени компании (startup companies), обикновено в сферата на технологиите, да растат чрез използването на съвместни ресурси и интелектуален капитал – бел. ред.
[4] Дот.ком (англ. dot.com): фирма, чиято модел за бизнес е неразделимо свързан с използването на Интернет – бел. ред.
[5] Рисков капитал (англ. venture capital/risk capital): средства, поставени на разположението на новосъздадени компании – бел. ред.
[6] ППП/Първично публично предлагане (англ. IPO/Initial Public Offering): първото публично продаване на акциите на компания, която не е била на борсата преди – бел. ред.
[7] Nasdaq: National Association of Security/Securities Dealers Automated Quotations (Автоматично котиране на Националния съюз на търговците на ценни книжа; американска борса, създадена 1971 г., за да се автоматизират сделките <http://www.nasdaq.com/about/about_nasdaq_long.stm> – бел. ред.
[8] Мечи пазар (англ. bear market): пазар със силна и дългосрочна тенденция за спад; противоположност на биковия пазар, който дългосрочно и силно расте; съответно, инвеститорите се наричат “бикови”, ако инвестират агресивно, и “мечи” ако са по-предпазливи в прогнозите си – бел. ред.