Кайо Терзийски
Ебола. Кърлежов енцефалит. Спонгиоформен енцефалит. Жълта треска. Генитален херпес. HIV. Бяс.
Микеланджело. Чернобил. Ай лъв ю.
Думи сякаш носещи специалната звучност на зловещината. Приличат на несвързани кошмарни брътвежи в трескав мозък.
Имената на вируси. Всяват ужас: на седящия пред вратата на лабораторията, на стоящия пред монитора на компютъра и на всеки, който не е използвал презерватив миналата вечер / когато е бил с непозната жена, мъж или с непознат модул за виртуален секс. Вирусът е частица от света… създадена, за да го разрушава, безразлична към неговата подреденост, изтънченост и несъвършено разнообразие. Напълно независима от неговите принципи. Извън принципа на целесъобразността, извън промисъла, извън принципа на удоволствието. Частица информация, която носи унищожение на информацията. Разрушава цветята, кравите, мозъците, програмите и самия себе си. Разрушава нещата, за да умре сам – това е вирусът. Вирусът в биологичната му разновидност е добър модел на безсмислието. Белтъчна обвивка, изпълнена с малко късче генетична информация. Толкова малко, че създава усещане за нищета. Геномът на вируса е малък и безсмислен – създаден единствено да се възпроизведе – един, два, три, хиляди пъти да се възпроизведе… нищо повече. Как става това – вмъквайки се в клетката на живо същество, той блокира метаболизма й, подвежда цялата малка, добре устроена фабрика-клетка и тя започва да работи за каузата Вирус. Вирусът паразитира но не е истински паразит – ето защо: истинският паразит съществува, създавайки впечатление, че има потребности – хранене, секс, обмяна на веществата, смърт – неща, които най-вероятно му доставят удоволствие. Това е разбираемо! Вирусът не е разбираем, той няма потребности!
Консуматорът на чипс и на филми за убийството на Кенеди, също както и кучешката тения, са разбираеми. Форми на живот, търсещи своето щастие, водени от своя или божествения промисъл. Вирусът не търси своето щастие. Няма щастие за вируса. За всеки друг – да, за вируса – не. Няма и нещастие за вируса. Когато убие – умира сам, спокоен и безразличен.
Каква е философията на безсмисленото унищожение? Кой може да обясни това, което не съдържа нищо. Нулата съществува, за да съществува.
Но да – камъкът също съществува, за да го има. За какво друго? Камъкът не се размножава. Обаче: с камък се строят огнища и паметници на незнайни войни. Надгробни камъни. Камъните в бъбреците предизвикват болка. Сърцето става на камък от несподелена любов. На пръстите на скъпите жени /скъпите ни жени/ има камъни които струват пари, на тези пари има нарисувани мъже с каменни лица. А вирусът е нищо. Микеланджело е един от легендарните вируси – гнусна, умно измислена програма – не повече от няколко килобайта. Може би е унищожавала програми за контрол на полети и е разстройвала системите в компютри на сърдечни реанимации. Малка и гнусна вреда, но погнусата е Нещо задължаващо. Вирусът е нищо. Разкъсва мрежите, събиращи човешки разум и превръщащи го в 1010011000101000. Причинява болести по тютюна и говедата. Подлудява кравите. Паразитира върху паразитите. Вирусът-бактериофаг, паразитира върху бактериите. Когато се погледне под електронен микроскоп в козината на куче се вижда следното: под хитиновите плочки на бълхите живеят микроскопични паразитни кърлежи. По тяхната повърхност се забелязват бактерии. Но те не са краят на веригата!
Вирусът паразитира върху бактериите. Каква зашеметяваща асоциация: Човек има куче, то има бълхи. Бълхите страдат от вирусни заболявания, както и бактериите, които живеят по повърхността на кърлежчетата, живеещи върху бълхите. Кучето се заразява от вирусна инфекция, умира, с него умират и вирусите, паразитиращи в бълхите, както и тези които живеят, паразитирайки върху бактериите, паразитиращи върху кърлежите, паразитиращи върху бълхите. Ужасен кръг. В изкуството вирусът е деструктивното. Отровата в кладенеца. Импресионизмът е пиявица, сюрреализмът е рикетсия, предизвикваща петнист тиф.
Те паразитират върху пълния с гниеща органика труп на това, което никога не е интересувало никого – официалното изкуство. Каквото и да означава то: правилно нарисувани стомни, голи жени или пък ядене с нож и вилица, използване на специална лъжичка за хайвер и прикриване на устата при прозявка. Но този паразитизъм носи естествено заложен, някак си природен смисъл. Да се убие старото, да се създаде тор, да поникнат татул, чемерика, репей и коприва.
Импресионистите паразитирайки получават своето тъжно удоволствие, умирайки гордо в нищета. Скования от артрит Реноар. Или пък си отрязват ушите.
Вирусите не търсят това. Те не умират. Нито гордо в нищета, нито си режат ушите, те разрушават и съществуват, безсмислени и страшни в безсмислието си.
Вирусите са тези, които не получават нищо от това – да разрушават. Човекът с тих и заплашителен вид, промъкващ се безсмислено и жестоко, правещ своето некрасиво изкуство, което се изразява в равномерни и безстрастни актове на размножаване на нищото и безсмислието… който отпечатва влажните си гениталии върху цветна хартия и разбива с чук глави на мустакати Мадони, държащи сварени в силен костен бульон младенци – ето вирус. Микеланджело не е вирус – той е един художник борил се с титанична упоритост с мрамора, с лудостта и хомосексуализма си.