“Всичко, което се изгражда върху абстракции (езиците, усещанията, и потребителските интерфейси) създава крив терен, като в същото време прави някои неща възможни, които преди не са били. Структурните разлики между езици като китайски и английски едва забележимо кара тези, на които са им родният език да гледат по различен начин към света. Но докато говоримият език се е развивал със столетия и е имал милиони съдизайнери от всякакъв произход, дизайнът на един потребителски интерфейс или компютърен език обикновено се е правиил от един малък екип от хора, които имат много общо помежду си. А те вероятно са бързали много”. [1]
Една вечер по време на първото ми посещение в Пловдив за CF99, една група от нас се качи на римските руини в стария град. Познатото ни кръстовище с Баня старинна, където се провеждаше CF99, се намираха пред очите ни почти в равен план. Можехме да следваме с очите пътешествието на реката и един ред тополи. Тогава, някой се обърна и загледа на другата посока към тъмните квартали зад нас. На хоризонта се появи ярка светлина. Дълго време спорихме дали това може да е луната или не, смятайки че е голямо за да е луната, а и прекалено оранжево. Може би фактът, че никой от нас не си беше у дома, ни позволяваше да не вярваме на собствените си очи. Чак когато се дигна от хоризонта и тръгна към небето бяхме длъжни да се съгласим - разбрахме че действително е луната.
Моят интерес към интерфейсите тръгна от въпроса, защо толкова често използваме пространствени симулации и метафори, за да преведем и разберем това, което в действителност са данни на твърди дискове, а как тези пространственизации могат да променят начина, по който гледаме към съдържанието им. Как се променят, в този контекст, пространствените метафори когато гледаме към мрежата в рамките на една конференция за комуникация между Изток и Запад?
Според Лакоф и Джонсон [2] ние използваме метафори не само в езика, а също в начина, по който възприемаме света. Тези концептуални метафори често насочват към мястото (горе/долу/пред/зад) и към обекти и системи.
“Въпреки че полярните противоположения горе-долу, вътре-вън и. пр., са от физическо естество, посочните метафори изградени върху тях се менят от една култура до другата. Например, в някои култури, бъдещето е пред нас, докато в други култури се намира зад нас”. [3]
Когато използваме компютри, можем ли да използваме метафори (или симулации) които да не са пространствени? Тук имам предвид нашите десктопове, прозорци, MUD-ите (Multi-user Dimensions) и MOO-ите (Multiple-user, Object-Oriented environments), главни страници и кошчета за боклук. Пространството, в което живеем, ни дава ясно съзнание за вертикала покрай опита ни на гравитацията, което управлява нашето отношение към предметите, а и в силното ни чувство за хоризонтала, свързано с все присъстващия хоризонт, ние сме обвързани от пространственото ни разбиране. Как се превежда това в един Уеб сайт, и в нов интерфейс за работната среща на CF00?
Нашето усещане за пространствени симулации и метафори в интерфейсите се променя радикално ако гледаме към 'пространственото' като 'географично'. Подходящ ли е сега все известният 'интуитивен' интерфейс на Майкрософт когато мислим за Изток-Запад въпроси? Как бихме могли да преизмислим интерфейса на Уеб сайта в тази местна ситуация, за да съответства по-добре с CF00?
“Нашите потребителски интерфейси са също един вид вероизповедание, включващо и усилващо нашите предварителни идеи за това, как са нещата. Именно по тази причина ние трябва да разширим нашето усещане за начините, по които интерфейсът носи тези вероизповедания като скрито съдържание. Може би е трудно да приемаме стандартните GUI (Graphical User Interface) като вероизповедания, но войната на верска основа между потребителите на Макинтош и на Уиндоус по Интернет посочва почти религиозна страст за интерфейса. Също така е полезно да сме наясно, че ефективните интерфейси обикновено са интуитивни именно защото разчитат на съществуващи стереотипи за метафорите си. Един интерфейс изграден за расисти би могъл да разчита на расистки стереотипи като източник за логота и метафори които да бъдат непосредствено разбираеми на цялата потребителска група. Метафоричният интерфейс заема клишета от културата, но след това ги отразява обратно и ги усилва”. [4]
Исках да разбера дали можем да проблематизираме интерфейса за работната среща на CF00, за да го използваме самия като медия, без да изглежда озадачаващ и сложен. Да използваме структурната архитектура на интерфейса а не само визуалните архитектурни метафори за да предадем значение свързано с мястото и ситуацията на работната среща. Харесва ми загадъчността в думата “workshop” (английски: работна среща; буквално: цех), която описва и място, в което да се работи, и група от хора, които работят. Същевременно място и дейност.
Влизайки в нашия Уеб сайт на работната среща, вие пътувате в пространството на работната среща, преминавате една граница.
Дизайнът на интерфейси е умение, изкуство, поле на експертиза. Дизайнерът притежава един комплект инструменти или софтуер (самите те са натоварени интерфейси) които позволяват определени конструкции, един комплект отделни части, с които да се играе. Те също съдържат един език от знаци, една история, един речник, който при сръчна употреба може да прави интерфейса да изглежда интуитивен или прозрачен. Предполага се, че 'интуитивният' интерфейс няма нужда от превод, но процесът на нашата работна среща беше пълен с преведени моменти и дискусии, не само от един език на друг, а между културно специфични нагласи.
В реалния живот (ВРЖ) също използваме езици-интерфейс, като например дръжките на вратите и телефоните, [5] които могат да бъдат интуитивни или пък противоречащи на интуицията (колко пъти сте бутвали една врата, която трябва да се дръпне, защото дръжката или една табелка така намекваше?). Когато пътуваме от една страна в друга, не само писмената ни азбука и говореният ни език стават чужди, а покрай тях и пространството и неговото тълкуване стават непривични. Възможно ли е интерфейсът да бъде част от съдържанието и да носи собствено значение? Можем ли да приемаме архитектурните структури, в които живеем, като интерфейси?
CFront 2000 събра художници и пишещи, за да изработват идеи около темата на комуникация Изток-Запад. Стана ясно в твърде ранен стадий, че е необходимо Уеб сайтът да се развива чрез този процес. Стана също така ясно в началото на процеса, как мнозинството участници на този ранен стадий чувстваха, че Уеб сайтът не трябва да се развие като сбор от индивидуални работи, а по някакъв начин да изразява връзките, разговорите и сътрудничеството, които се получиха през тези две седмици. Това би означавало много неща - работите не само да бъдат буквално свързани помежду си, а връзките между работата на индивидите да образуват един вид обратно снабдяване, като взаимно си влияят една върху друга, а този процес, това развитие да личи на сайта. През двете седмици на уъркшопа - преговори, спор, дискусия и сътрудничество. На края, този процес да бъде отразен на един Уеб сайт със свързани помежду си работи около теми, определени от самите участници в работния процес.
Процесът на изграждане на интерфейса постепенно стана процес на изграждане на една инсталация, специфична на медията - Уеб сайт. Понякога описвам това, което правя, като изследване на социално вградени технологии в градски пространства. Работата ми по скулптурни инсталации би могло най-общо да се описва като една сцена, на която публиката са актьори, изпълняващи или откриващи един наратив (или наративи) скрит в околната среда.
Често използвам метафората на интерфейса за инсталационните ми работи - инсталации като алтернативен интерфейс към пространството, който подсказва различен начин за достъп и изпитване мястото в концептуален и физически план. Тази физическа, може би скулптурна идея за интерфейса означава, че формата на интерфейса отразява до някъде съдържанието и контекста на мястото. Че в това, което се смята обикновено за организиращо устройство (което може да бъде 'интуитивно' - или не) има съдържание, и че метафорите, които използваме за нашите интерфейси, говорят нещо за изразеното съдържание.
Около една огромна маса в Мексиканската къща, разговаряхме и описахме един на друг разсъжденията и идеите си, често скицирайки тези идеи за другите, в нашето усилие да схванем нюансите, които сътрудничеството винаги изследва, но които и преводът изтегля на повърхността. Превод не само между езиците, а между отделни индивиди с различна нагласа.
Докато събирах тези рисунки като физически следи на превода и разговора, започнах да се интересувам от интерфейсите и превода им, тяхната универсалност и специфичност. Какво прави един интерфейс достъпен? С колко може един интерфейс да се отдалечи от това, което смятаме за интуитивно? Колко универсално трябва да е ползването на един интерфейс на различни платформи?
На края решихме да използваме малките рисунчици, произведени по време на дискусията за обясняването на идеи, като изображения за интерфейса. Да вземем физичността на рисуваното и на обстоятелството, че бяхме лице в лице на определено място, и да разберем, как интерфейсът може да се развие така, че да отрази на сайта взаимната работа на много художници. В някои случаи художниците са се опитали да сътрудничат с много хора от групата, в други, работата на един човек е дестилирала нещо от дискусията на групата, в още други случаи, участниците са имали собствена си специфична, съвсем лична реакция към мястото и дискусията. Тъй че интерфейсът се разви така, за да стане комбинацията от четири символа, които, ако се селектират по единично, по двойки, тройки или всички четири наведнъж, ни дават общо 32 комбинации. Всяка една от 32-те комбинации е свързана с по една работа, направена за тези две седмици.
Интерфейсът стана симулацията на физическата комуникация и на стремежа, да се стигне до един вид разбиране на идеите на другите, не само в дискусиите, а и визуално през процеса, в който правихме Уеб сайта заедно. Фактът, че интерфейсът може би поставя непосветения пред трудности в преговора и навигацията, може би отразява търкането, осуетяването и несполуките на уъркшопа, както и продуктивното, мрежовото и креативното в него.
Превод от английски: Ален Кесси
[1] David Rokeby, The Construction of Experience: Interface as Content (Конструкцията на опита: Интерфейсът като съдържание), из: “Digital Illusion: Entertaining the Future with High Technology” (Дигитални илюзии: Хранване на бъдещето с високите технологии), Clark Dodsworth, Jr., Contributing Editor, ACM Press, 1998.
[2] George Lakoff и Mark Johnson, Metaphors We Live By (Метафорите, по които живеем), The University of Chicago Press, 1980.
[3] Lakoff и Johnson, цит. съч.
[4] Rokeby, цит. съч.
[5] Donald A. Norman, The
Design of Everyday Things (Дизайнът на ежедневните неща), MIT Press, 1998.