Херт Ловинк, Холандия
Посветено на www.idea.org.uk/cfront
“СЕВЕРЕН ФАЛМЪТ, Масачусетс--(Бизнес съобщение)--8 юни 2000 г.--(NASDAQ:BTHS) Benthos, Inc. Историческо постижение в подводните комуникации бе реализирано с ATM 885 Телесонарен Акустичен Модем на “Бентос”. Американската флота завърши последната серия от тестове, в които американската подводница “Делфин”, плавайки потопена на дълбочина 400 фута, успешно изпрати няколко е-mail съобщения по Интернет до станции, разположени на брега.”
Всеизвестно е, че e-mail-ът е пределното убийствено приложение на Интернет. Без значение колко различни са мненията за евентуалните икономически, социални или културни последствия от новите технологии, изглежда има почти тотален консенсус за благата на електронната поща. За разлика от предизвикващите огромен трафик мултимедийни проекти в Мрежата, в качеството си на медия e-mail-ът добре се е позиционирал отвъд всяка критика. Говори се, че докато стриминг медията [1] е за едно щастливо малцинство, с неговите T1, DSL или кабелен достъп, на Е-mail-а се гледа като на големя изравнител. Докато високо-технологичните апликации нуждаещи се от връзки с висока скорост разширяват “дигиталното неравенство”, Е-mail-ът има историческата задача да увласти тези с по-малък достъп до технологията. Напоследък започнах да се чувствам все по-некомфортно от това всемогъщо, неоспорвано предположение, което не се интересува за какво става дума в действителност.
“В гръцката митология, злият цар Сизиф бил осъден в Аида вечно да търкаля огромна скала към върха на една планина, а след това скалата винаги се изтърколявала обратно долу. Подобен Ад се преживява всеки ден от хора с вечно пълни с e-mail-ове пощенски кутии.” (Николай Безруков)
Като че ли още от самото въвеждане на e-mail-a се появява един добре известен списък с оплаквания от него. Спамът [2] е едно от тях. Използването на e-mail-а от телепродавачите все още се развива, въпреки филтриращия софтуер, който постоянно се подобрява и развива. Като всеки биологичен и електронен вирус спамът придобива интелигентност и прониква през имунните системи. Порното и рекламите за финансови услуги са добре известни жанрове. Но това вече е “старата школа”. Новото – това са доброжелателни хора и организации, които без каквото и да е съзнание за позволено и непозволено абонират хиляди e-mail адреси взети от някаква база данни, без дори да са проучвали пазарната ниша. Това са предимствата на директния маркетинг. В повечето случаи даже не е възможно да се отпишеш, и ако някой започне да се оплаква, разговорът лесно преминава в разгорещена схватка. Предполага се, че трябва да си щастлив, щом те информират. Приятелите и колегите не ти пращат анонимен спам, те всъщност ти правят голяма услуга! Тогава защо да се косим и да си създаваме неприятности? Избран си в идеалната целова група за еди коя си услуга или мнение. Нищо не може да се направи срещу надигащата се вълна от електронно доброжелателство. Правото да не бъдеш информиран е все още непознат феномен, феномен със силно нарастващ потенциал.
“Ню Йорк--(Бизнес съобщение)--8 юни 2000г.--Съвсем наскоро бе направено проучване от Vault.com, което установи, че въпреки масовите уволнения вследствие на неприемливото използване на e-mail-а на работното място, 58% от запитаните 1004 служителя “не се притесняват” от факта, че работодателят им наблюдава техния e-mail акаунт.”
Нежеланата поща като част от нарастващата тревога от претрупването с информация –древна болест, свързана с e-mail-a още от неговото въвеждане през 70-те. Количеството e-mail съобщения за един ден, което в някои среди все още се отбелязва като символ на обществен статут, свързан със способността да управляваш новата медия, се е превърнало в напаст за повечето ИТ специалисти. Създават се нови папки, за да не застанеш лице в лице с болшинството писма. Онлайн Уеб архивите се размножават, използвани от тези с по-добър достъп. Можем да очакваме нарастване на употребата на персонално адаптирани пощенски филтри.
С демократизацията на Интернет и навлизането му във всички социални сфери, разнообразието на употребата на електронната поща нараства с все същата скорост. Доста голямо е изкушението на този етап да се нададат оплаквания, че се губят стойностите. С нахлуването на простолюдието в тези сфери се снижавало качеството на разговорите – така казват. Това няма да го кажа. Интересно е да се наблюдава как новите потребители реагират на електронните комуникации по разнообразни начини.
Всичко, което мога да направя, е да ви представя някои от моите лични наблюдения:
Колкото повече потребители са в мрежата, толкова по-непредсказуемо става колко бързо хората отговарят на пристигащата поща. Три седмици не е необичайно дълго време. Повечето e-mail-и изобщо не се обработват за работния ден, в който се получават. Ако работиш на глобално ниво, трябва да прибавиш и часовите разлики. В крайна сметка един отговор на следващия ден не изглежда много вероятен. И така, като оставим настрана популярния мит, че общуваме със скоростта на светлината, 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, средната скорост на предадената от компютъра информация намалява, доближавайки се много до времената, когато обикновените пощенски връзки бяха бързи и надеждни (предполагайки, че това вече не е мит). Ако наистина искаш да се свържеш с някого, по-добре е да грабнеш телефона. Ясен пример за горчивата реалност, нахлуваща в сферата на виртуалното, нарушаваща съвършенството на технологията. Вместо да се плашим от загубване на идентичност, местни традиции и световни стандарти, можем да се радваме в бъдеще на един доста по-карнавален Интернет, пълен с непредсказуеми пробиви и преобръщания на значенията.
Все повече и повече e-mail-и си остават без отговор. Това е впечатляващ феномен. Очевидно електронната поща загуби своето обаяние, ако изобщо е имала такова. Примамливо е, но е и опасно да се счита за лош знак, щом някой не ни отговори на e-mail-a. Хората са заети, или мързеливи, а Интернет е само малка част от техния живот (като изключим ИТ специалистите и тези, които изследват тенденциите в Мрежата). Нематериалният, поточен характер на електронните съобщения само допринася за растящото безразличие към виртуалното, което е във фаза на всемогъщо икономическо и идейно присъствие.
В отговор на ерозията на скоростта и ефикасността на e-mail-a, хората правят всевъзможни неща, за да привлекат вниманието от другата страна на екрана. Някои използват ГЛАВНИ БУКВИ, пишат “Важно” или “Спешно” в заглавния ред или прикрепят червено флагче към писмото, за да покажат, че съобщението е с “висок приоритет”. Има много варианти: можеш да изпратиш факс на получателя и да му кажеш, че си му изпратил e-mail, или да му оставиш съобщение на мобилния телефон. Резултатите от тези отчаяни опити са най-различни, но тенденцията е ясна: за изтощените от работа, e-mail-ът се превърна в стресов фактор, вместо в облекчение.
Очевидно регионалните и местните културни аспекти трябва да се взимат предвид. Националните и личните празници постоянно прекъсват обмена. Също и езиците. Ограничените знания и несигурността на хората да се справят с писането на английски език, са главните причини, поради които се възпрепятстват международните комуникации. При някои култури се счита, че е по-добре да не отговориш, отколкото да отговориш с едно лошо написано писмо, което най-вероятно ще подклажда световното недоразумение. Причината може да е срамежливост или учтивост. А дали актът на не-комумикиране не е по-изтънчен?
Разпадането на връзката поради технически причини е друг проблем, с който повечето e-mail потребители ще трябва да свикнат. Сървърите гърмят навсякъде по света, не само в така наречените развиващи се страни. Всевъзможни вируси и хакери атакуват системите. Цели пощенски кутии често се изтриват или просто изчезват, особено при тези, които използват безплатните Уеб услуги като hotmail.
Със влизането в Интернет на следващите сто милиона e-mail потребители през следващата година, не трябва да се ядосаме или разочароваме от очакваните повреди. Мрежата е такава, каквито са и нейните потребители, които почти навсякъде в демографски аспект се доближават все повече и повече до средностатистическия човек. Бързото разпространение на информационните технологии е нещо, за което хората са си мечтали и което в същото време са предугаждали през последните десетилетия. Интернет по никакъв начин не може да промени, издигне или охлади човешката природа, така че можем да очакваме много неща да се случват, отвъд доброто и злото, отвъд юбилеите, благотворителните събирания, партитата и всякакъв вид празненства до изнасилванията, убийствата, геноцида и всякакви знайни и незнайни престъпления.
Видът на e-mail комуникациите варира: сърдечно приятелство, остри дебати, значителни периоди на затишие, внезапно избухнали горещи схватки, трогателни недоразумения, свършвайки с такива твърде човешки дейности каквито са любовни афери, брак, е-бизнес и изобщо слухове, клюки, глъчка, пропаганда, проповеди, и шум. В най-добрия случай, Мрежата ще бъде едно огледало на обществата, държавите и културите, които я използват. Тя не е сладко и невинно заспало глобално село, а пулсиращ, пълзящ и смазващ куп от сложнотии, толкова хаотичен и незавършен, колкото и реалният свят, в който живеем.
E-mail боклукът и спамът
http://www.sni.net/ecofuture/jmemail.html
Организациите и e-mail-a
http://firstmonday.org/issues/issues3_9/williams/index.html
Проблемът с архивирането
http://www.firstmonday.dk/issues/issues4_9/lukesh/
Десктоп критика: Атаката на живия e-mail
http://macworld.zdnet.com/1999/05/opinion/desktopcritic.html
Добрият стар e-mail никога не умира
http://www.wired.com/wired/archive/7.05/email.html
Съветите на Американската армия как да се спасим от информационното
претоварване
http://www-cgsc.army.mil/milrev/English/JulAug98/bateman.html
Коментирана Уеб библиография за информационното претоварване
и изтощението от работа
http://www.softpanorama.org/Social/overload.shtml
[1] streaming / стриминг: излъчване на аудио/видео сигнал чрез Интернет - бел. ред.
[2] spam / спам: масово изпратена поща до безразборно избрани адреси, в повечето случаи ненужна – реклами, предложения, адреси на зарибяващи порнографски сайтове, информация за несъществуващи вируси, верижни писма, и др. - бел. ред.
Превод от английски: Йордан Ефтимов