Ерик Клъйтънберг
[Този текст е разширена версия на една презентация, проведена на симпозиум в Москва през месец май 2000 година – Pro@Contra <http://www.procontra.danet.ru> и на “Фронт за комуникация” в Пловдив през месец юни 2000 година. Въпреки, че текста не посочва позицията на художниците и културния свят в Източна Европа, той показва стимула и развитието на практиките и инструментите за културния отпор и автономия, приложими в този контекст.]
В епохата на Nasdaq [1] манията, технологията и новите медии станаха основното средство за манифестация на следващата трансформация на негативната диалектика на авангардното изкуство. Тази традиция в никакъв случай не е мъртва, тя просто е преминала в нова сфера на действие. Смъртта на изкуството и неговото по-сетнешно възкръсване е последвано от смъртта на авангарда, която на своя ред е следвана от дискусията дали едно от двете всъщност е мъртво, респективно – живо. Тази дискусия може да бъде прескочена. Изкуството все още съществува и е достатъчно живо в безбройните списания, в графите за изкуство във вестниците, в Уеб средата, в многобройните галерии, музеи по цял свят и преди всичко – на художествения пазар.
Авангарда, обаче е направил двойно преобръщане на сакралното схващане за изкуство: превърнал е профанното в обект на изкуството, но по-важно – с този акт, който е приет, осветен и легитимиран от самите очертания, които определят какво всъщност се брои за изкуство, в същото време е превърнал обектите и практиките на самото изкуство в профанни единици. В резултат на това, изкуството е станало част от конвенционалната икономика, част от светския кръг на търсене и предлагане, продукция и консумация – изкуството се храни от сакралното, но без да притежава неговата аура.
Самата практика на авангарда би могла да бъде по-сложен случай, тъй като нейните действия разчитат на “шока от новото” или на “удара на възвишеното”, които издейства чрез отрицанието на съществуващия ред на художествените практики, чрез отрицанието на позитивния знак – знакът, който иска да комуникира, който посочва към нещо, което иска да означи, към някакво послание, което иска да предаде. След един дълъг век на авангарди, осъществявани в най-жестоката и деструктивна епоха от зората на човешкото съществувание и цивилизация, авангардът очевидно изпълни своята задача – изкуството е унищожено без шансове за спасение. Сега то е напълно ненужно, неуместно, излязло от употреба, демодирано и без връзка с която и да е значима социална реалност. То е мъртво отвъд смъртта, преродено в незначимост, идея, която вече никой не приема на сериозно, игрално поле в периферията на социалната сфера, сведено до чисто забавление, прищявка на туристическата индустрия. Област, в която “всичко минава”, защото никого не го е грижа.
Накратко, на авангардът не му остава нищо за отричане. Изглежда, сякаш, че изгуби причината си за съществуването. Основният му принцип на действие – негативната диалектика на отрицанието – загуби обекта си на отричане. Изкуството съществува сякаш нищо не се е случило, въпреки че смъртта му вече е приета или дори понякога се възхвалява. То е лишено от силата си да образува начините, по които говорим за света. Изкуството залезе зад зрелищните медии и рекламната индустрия, зад абстракциите на напредналата физика, молекулярна химия, генетика, медицинска биология и всички други естествени науки, и накрая – зад политическите сценографии, които доминират в мозъчната сфера на глобалните маси.
Но аз не вярвам, че авангардът е мъртъв или че е на умиране. Вместо това, той е съвсем жив, но е преместил полето си на действие. След превръщането на (al-ready-made [2]) профанното в царство на естетиката, след разкриването на зрелището, след ерата на притворството, сега отрицанието на позитивния знак е навлязло в царството на чистата симулация, в дигиталната хиперсфера. Тази дигитална хиперсфера е съставена от взаимносвързана структура на дигиталните мрежи и нейната най-позната манифестация (за която се пише най-много) е Интернет. Трансферът на авангардните практики от царството на изкуството към дигиталната хиперсфера в никой случай не е случаен. Той се появява точно в момента, в който Интернет се превръща в масмедия и точно когато фасадата на Интернет е почистена от радикалното й минало, тя е опитомена, регулирана, но и професионализирана.
Доминиращият медиен дискурс не се състои в превръщане, а в сливане. От няколко години, сливането на дигиталните мрежови медии със стари (наречени аналогични преди) се дискутираше, предлагаше и теоретизираше. Големият тласък, свързващ старите и новите медийни структури, беше даден от неочакваното обявяване на сливането между America Online и Time Warner. Ако изобщо имаше някакъв ефект, това събитие разбуди както света на медиите, така и политическите елити. Сега, в ретроспекция можем да оценим това обявление като повратна точка в най-новата история на медиите. В момента, в който “мрежата стана реална” – както The Economist се изрази [3] – финалното сливане на старите с новите медии беше предприето.
Инфраструктурната подготовка беше продължила дълги години. Кабелната телевизия се надбягваше с мрежовата ера. Телефонът премина в дигитални и асинхронични способи, фиброоптичните и сателитни връзки дойдоха да доставят по-висока честотност. По противоречив начин, съществуващите безплатни мрежови услуги се оказаха последното условие Интернет да се превърне в реалност за билиони хора. Очевидно масивния наплив от наскоро включили се, за пореден път ще промени природата на дигиталната матрица. Спокойно можем да предвидим, че мрежата на бъдещето ще бъде като вчерашната телевизия, но развитието ще бъде с повече лица.
На ниво – Интернет като унифициращ фактор на медиите в бъдещето, неговото професионално нарастване ще очертае традициите на съществуващата медийна индустрия. Най-важното нещо, което мрежата наследи от старите медии, е илюзията за гладка повърхност. Професионалният код изисква непрекъснат поток на информация, комуникация и преди всичко – забавление. Тази гладка медийна повърхност създава на зрителя илюзията за абсолютен професионализъм и контрол. Образът, излъчен от монитора, изразява завършеност: “подходящият” образ на света се разпространява чрез подходящото и вярно използване на медиите. Той уверява зрителя, че електронните й/му уши и очи са на фокус. Светът става прозрачно глобално село, в което неволната лъжа и дезинформацията се губят в кристалната медийна сценография.
Тоталният ужас на медийния професионалист е прекъсването на излъчването. В TV формата, това се забелязва за кратък интервал от време, под формата на травмиращ черен екран. По радиото, отчаянието от тишината е дори по-голямо от липсата на образ по телевизията. Horror Vacui тук е заместен от електронния Horror Silentiae. Мълчанието на заглъхналия радио сигнал и тъмнината на сривания телевизионен екран не просто отбелязват липсата на сигнал. Загатнатият ужас е иманентното разбиване на илюзията за гладкост на медийната повърхност, която изисква постоянно напомняне за мигновеност и връзка, даващо увещаващото впечатление за прозрачност на медийния екран.
Тази илюзия изисква прочистването на мрежовата среда. Мрежата трябва да бъде очистена от свръхизобилието си на анархистични импулси. Временните автономни зони [4] са отпратени в периферията на мрежите, заменени от професионализираните медийни формати и кодове. Медийният професионалист прилага умения, техника, познание и предаността към запазените марки на новия тип “мрежови субекти”, за създаването на новите зони със съдържание, изискващо високоскоростни връзки, за създаването на непрекъснат мрежеви поток от интерактивно пазаруване и забавление, разнообразено с редки намеци за действителна информация.
Единствено в моментите на прекъснат поток, когато кодът се счупва, звукът се срива и екранът изчезва, се създава възможност за алтернативно съобщение, за създаване на нов код. Това е пространството на отрицанието: създадената от срива празнота е отворено поле, в което новия синтез от уникални форми във времето и пространството става възможен. Появата на нов код от нищото, от Horror Silentiae утвърждава връзката на медийния субект със света. В този момент на доволство от завоюваната заплаха от край на съществуването/връзката, авангардите могат да влязат в играта и да трансформират смисъла на медийните кодове.
Инструментите на авангардните практики в новата дигитална хиперсфера са известни – сатира, обръщане, присвояване, изместване. Тук няма нищо ново, освен че интересният момент вече не се състои в разрушаването на естетическата структура или дори отрицанието на понятието на автора, на художника или самите художествени практики. Вместо това, негативната диалектика на дигиталния авангард вече не оспорва идеята за изкуство, а онова символично дигитално царство, в което оперира.
Примери за това ново поле на авангардното опериране изобилстват, но едно прекъсване на гладката медийна повърхност е особено уместно тук. То, както илюстрира, така и насочва отвъд сферата на опосредствената комуникация и медийното сливане, дискутирано досега – хакването на Уебсайта на WTO [5] от американския художествен колектив RTMark. Въпреки, че изпълнението е находчиво, оригинално и умело, не избрах този пример за да запазя мита за художника/гения. Хакването се корени в такова разбиране на мрежовата комуникация и използването на Интернет, каквото е на разположение на много дигерати, [6] хакери и IT професионалисти. Уместното тук е, че хакването обединява авангардисткия жест и разбирането на мрежата с остро чувство за точния момент.
По време на протестите срещу WTO, по повод на срещата на WTO в Сиатъл през месец ноември 1999 година, присъствието на активистите чрез мрежата беше основен елемент от комуникативната им стратегия. В екологията на новите медии, основен икономически актив е вниманието, и вниманието трябваше да се привлече на негативните странични ефекти от предложените спогодби за световната търговия, отнасящи се за голяма част от световното население.
RTMark просто приспособи Уебсайта на Световната търговска организация <http://www.wto.org>, копирайки всички графики и оформлението на официалния сайт <http://www.gatt.org> [7] Сайтът обаче не се свърза с никоя официална информация на самата WTO, а имаше връзка с всички контраинформационни сайтове и Уеб излъчвания, направени по време на сиатълските протести.
Докато официалният сайт на WTO съдържаше лично обръщение към посетителите от тогавашния директор на WTO, Майк Мур (известен новозеландец, някога изтъкнат интернационален протагонист на “ламббургер” /агнешкобургер/ – любопитен принос към “културната разновидност” в глобалната хранителна верига, противопоставяща се на доминиращия американски хамбургер), сайтът GATT на RTMark от своя страна съдържа същата снимка на г-н Мур, придружена от текст обявяващ “истинските цели” на организацията, а именно “да разшири и подсилва глобалната свободна търговия. Глобалната свободна търговия вече дава на мултинационалните корпорации голяма власт да наложат волята си върху демократичните правителства. Разширяването на корпоративните правомощия – както WTO възнамерява да направи в Сиатъл, а и след това –ще парализира правителствата и ще ги направи дори още по-неспособни да защитят своите граждани от опустошението на онези единици, чиято единствена цел е да стават все по-богати и по-богати и по-богати.” (Цитат от сайта <www.gatt.org>.)
Сайтът GATT вбеси директора на WTO, Майк Мур, до такава степен, че той не само публикува предупреждение на сайта <www.wto.org>, в което предупреди обществеността за “фалшив сайт WTO, подвеждащ обществото” – което RTMark веднага пародира с твърде идентична бележка на сайта <www.gatt.org>, накуп с връзка към официалния сайт на WTO, в която се обявяваше неговия подвеждащ и дезинформиращ характер. Мур също пусна официален прес-лист на WTO, заклемявайки това действие като заплаха за прозрачността на WTO и нейните усилия да направи огромната си документация с проектозакони и стратегически документи, публично достояние. С това си действие, Мур привлече вниманието на масмедиите към до този момент почти незабелязаното присъствие на Уебсайта <www.gatt.org>, и по този начин драстично повиши степента на попаденията в него, привлечени от медийното внимание в цял свят. Прес-листът на Мур довърши хакването на RTMark. Инцидентът показва как разрушаването на гладката повърхност на медийния имидж на WTO, произведе фундаменталната и неизбежна трансформация на ПР стратегията на WTO.
До този момент стана ясно, че сферата на международната икономика и политика е станала неотделимо свързана с новите, разнообразни излъчвания и мрежови медии. Главната задача пред мрежовото общество е пълното сливане на медиите, дигиталната технология, икономиката и политиката. Логиката на дигиталната мрежа сега определя всички преобладаващи аспекти на обществото. Този факт, от една страна, маркира края на виртуалното, сфера, напълно преплела се с реалния свят. Едновременно с това, всяко важно социално взаимодействие може да стане значително само по силата на отразяването му в дигиталната сфера.
Отвъд репрезентацията, пространството на дигиталните мрежи стана гръбнака на икономическите взаимодействия, спомагайки на мигновеността на финансовия и икономически поток през географски и териториални разстояния. Връзките между мрежовите структури и свързаните помежду си от тях физически райони станаха до такава степен комплексни, разнообразни и взаимосвързани, че вече няма смисъл да се прави разликата между “реалната” физическа география и “виртуалните” мрежови структури. В действителност, самата опозиция, реално – виртуално, стана подвеждаща. Географията заедно с технологическите, социалните и икономическите мрежи създават една система, която все повече става интегрирана и изтънчена. Но тя е дълбоко проблематична, защото повече изключва, отколкото допуска.
Достъпът до инструментите и идеите е заместен от господството на неотемните власти, която проектира своето разпростиране на глобална територия, посредством най-обиграния контролен апарат в историята на човешката цивилизация. Само ако гладката повърхност на медийния интерфейс и илюзията й за прозрачност са разрушени и реконструирани в множество алтернативни проекти за дневен ред, само тогава авторитетът на тази система може да бъде заплашен, а структурата – променена.
Мрежата, пространството на взаимосвързаните компютърни мрежи, извлича силата си от безтелесното си информационно естество. Но тази символична конструкция (дигиталният код) също я прави уязвима към символична де- и ре-конструкция и анализ. Саскиа Сасен с право отбеляза, говорейки от Талин само няколко седмици преди края на милениума, че Интернет е съставен от практиките, използвани в него. Това е отправната точка, от която негативната диалектика на авангарда може да заплаши установените канони на запазените интереси и неотемните власти.
Вече не е необходимо авангардната практика да се тревожи по въпросите за естетиката и изкуството. Тези идеи са вече из основи деконструирани, или са станали крайно неуместни. Авангардистите сега могат да се концентрират върху новата сфера на дигитална медиация. Техните практики разбиват чистата повърхност на дигиталните медии и разстройват потока на мрежовото взаимодействие. Подриването на “реалната виртуалност” разрушава илюзията за така наречената “глобализация”, която изключва 90% от световното население. Чрез отварянето със сила на полупрозрачната кутия на консуматорската технология, авангардът разваля магията от прекалено обкръжени с тайнственост технологии.
Акциите вече се сриват, но негативната диалектика на дигиталната ера ще бъде завършена тогава, когато мехурът на новата икономика се спука окончателно и безвъзвратно.
Превод от английски: Ралица Томова
[1] Nasdaq: National Association of Security/Securities Dealers Automated Quotations (Автоматични котиране на Националния съюз на търговците на ценни книжа; американска борса, създадена 1971 г., за да се автоматизират сделките <http://www.nasdaq.com/about/about_nasdaq_long.stm> – бел. ред.
[2] Al-ready-made: игра на думи, от ready-made-а (ready-made: взето на готово) на Марсел Дюшан; al-ready-made буквално означава вече направено – бел. ред.
[3] The net gets real (Мрежата става реална), The Economist, 15 януари 2000 г. – бел. ред.
[4] TAZ/Temporary Autonomous Zone: термин, въведен от Хаким Бей (псевдоним на Питър Ламборн Уилсън), американски теоретик, както и заглавието на негова книга, вече изцяло публикувана и онлайн на <http://www.hermetic.com/bey/taz_cont.html> – бел. ред.
[5] WTO: Световна Търговска Организация – бел. ред.
[6] Digerati: по аналогия на “литерати”, хора, осведомени за компютрите и технологията; вж. <http://www.edge.org/digerati> – бел. ред.
[7] GATT означава Общо споразумение по тарифите и търговията – една от основните спогодби за международна търговия. WTO бе създадена през април 1994 г., за да предлага по-стабилна рамка за продължаващите преговори по ГАТТ и някои други спогодби – бел. ред.