изкуството след мрежовите комуникационни медии

Димос Димитриу

4/2001

изкуството след мрежовото общуване вече не е това, което е било преди ползването на мрежата.

нито една от артистичните структури - от мрежовото изкуство до всичките исторически форми на изкуството - не остава същата след усвояването на мрежовата структура като нов артистичен принцип.

след ползването на мрежите, вместо да остане в рамките на програмата на изкуството на 20-и век, тоест да изследва и планира индустриален и урбанистичен дизайн, изкуството сега изследва, планира или стабилизира новите меки технологии на мега- или микровластта, тоест организации, съвети или корпорации.

нито стабилни, предварително определени ценностни структури, нито самосъзерцание [което е артистичният дериват на стабилните ценности], нито коментари за изкуството. изкуството коментира ценностни контексти [с отворен код].

да правиш изкуство означава да коментираш контекста за валидност на изкуството.

нова поетика

един нов поетичен принцип е първоначалният и съществен импулс да се изразиш.

поетичният принцип не е артистичен принцип.

поетичните действия изобразяват необходимостта да се заменят обектите с взаимно свързани знаци в отворен код.

поетичните събития вече не могат да се възприемат като нелогични събития.

поетичните събития се основават на междучовешките отношения и целят нови интерактивни усещания.

човекът (художник и/или зрител) е един от носителите на новата проницателност.

няма изкуство, дори не и мъртво изкуство, без живи, взаимно свързани хора.

няма чисто артистична идея без мръсотията на живите хора.

да изразиш нови перцепции [1] чрез личния плексус [2] от действия и взаимодействия, това е един от новите носители на изкуството.

да изразиш нови перцепции с цел да се репродуцира чрез личния плексус, това е един от новите носители на изкуството.

присъствието на хората е новият поетичен принцип

поетиките се основават на взаимодействието на личните изразявания и целят нова проницателност [а не усещане субект/обект]

хората присъстват чрез лингвистични действия (пряко или чрез мрежата).

[присъствието на] изразяването на хората, усетено като въплътени структури и лични намерения, това е нов поетичен принцип.

което и да е присъствие на човешка употреба на медията препоръчва един поетичен принцип.

лингвистичните действия изразяват един телос [3] - съответствие или несъответствие между хора.

телосът на употребата на днешни езици е съответствието или несъответствието между хора

или, телосът на комуникацията в един днешен език е съответствието или несъответствието между хора.

изразените лични отношения са нови артистични принципи

усетената форма на случайно отношение в изкуството се определя от контекста на това отношение.

всяко случайно историческо събитие има телос, който се състои от формата на контекста му.

междуличностните елементи като един град, една мрежа, едно споразумение или един софтуер с отворен код, коалицията НАТО или една сателитна снимка, могат да се възприемат като нови артистични принципи.

да изработиш едно споразумение или да участваш в него не представлява артистично действие, защото да работиш в неговите рамки означава да приемаш структурата на споразумението, без да изследваш формата му. Например, да участваш в една артистична структура като един музей или едно артистично събитие само по себе си не представлява артистично действие.

личните отношения са артистични принципи, когато се представят, изследвайки ценностите на артистичната им форма.

изкуството коментира цялата гама от действия, които се случват, а тези действия определят контекста на изкуството.

мрежата на взаимоотношенията е нов артистичен принцип

изкуството вече успява да представи междуличностни взаимоотношения

изкуството след мрежата се основава на контекстуално представените взаимоотношенията между двама души най-малко - художник и зрител.

разликата съотнесена към всяко изкуство от миналото е, че изкуството от миналото изглежда обосновано единствено от субективното самоизразяване.

с експлозията и усвояването на медиите от всички, ограничението, произтичащо от условието, художникът единствено да се самоизразява, е преодоляно

нито художникът, нито зрителят вече играят ограничена роля, каквато са играли в миналото.

изкуството вече се отваря в новите условия на мрежата. това вече не са самодейните и еднопосочни условия на всички репрезентативни медии преди мрежата.

изкуството представлява място, където всички компоненти на едно артистично събитие се състоят

артистичните действия водят до репрезентация и критика на комуникационната медия

в артистичните действия, междучовешката употреба на медията взима формата на репрезентацията й и модалностите на критиката й

употребата на медията е артистичното посредничество на репрезентацията на медията

художникът както и зрителят се репрезентират в рамките на модалностите на интерактивната им комуникация.

изкуството вече е репрезентира посредничеството на взаимоотношенията “лице срещу лице”

където: действието “лице срещу лице” е поетичен принцип, а употребата на медията представлява артистичен принцип.

мрежовото изкуство има твърде малко общо с това, което изкуството представя в съвременните условия след ползването на мрежата.

след мрежите, всички минали артистични събития могат да се възприемат като интерактивно отношение, най-малко между двама души [художник и зрител].

художникът и зрителят въплъщават новите си роли във взаимния си мрежов обмен.

интерактивността не се състои просто от копчето на един формуляр, а от нестабилността на диалога “със свободен код”.

формите, представени от изкуството, разкриват цяла гама от отворени, интерактивни действия.

което и да е действие от всички към всички = новият поетичен принцип

което и да е действие, свързващо двама души, се появява като структура = артистичен принцип

което и да действие, под условията на изкуството, се възприема като структура

изкуството [в артистичното му разширение в мрежата] представлява “посредничеството на употребата на медията”

реалните взаимодействията или такива чрез мрежовите разклонения препоръчват нови артистични приницпи.

съответствието или несъответствие между хора препоръчват нови артистични принципи.

в условията на мрежови взаимодействия, ролите на художника и на зрителя са жив материал за работите. (това условие на изкуството, известно през последните 40 години, сега е вече част от формата на посредничество).

артистичните елементи, който през цялата модерна история са се възприемали като случайни елементи, след мрежата вече нямат нищо общо с изкуството.

за разлика от артистичните елементи, случайните междучовешки взаимоотношения, изразени чрез употребата на медията, препоръчват артистични структури.

контекстът на случайните историко-човешки отношения препоръчват артистични структури [като се изследват ценностите на формата им].

вместо еднопосочната, егоистична и ограничена гледна точка на проницателностите от миналото преди мрежата [характеризирана от изрази без външни препратки], изкуството сега е структурирано от живите референциални контексти.

след усвояването на медията, артистичните действия представляват модалностите на комуникацията.

новото изкуство схваща телоса на комуникационните отношения.

не е възможно междучовешките взаимоотношения да се определят предварително, защото предварителното определяне обеднява взаимоотношенията.

в рамките на артистичните условия, случайността на взаимодействието препоръчва структури.

в артистичен смисъл, телосът на което и да е случайно отношение се изразява във формата на контекста на това отношение

няма контекстуална форма, която да не съдържа отношение с изразен телос.

няма отношения, които да нямат изразен телос като свой контекст.

да строиш или да работиш в рамките на една структура означава, в артистичен смисъл, да изследваш тази структура като репрезентация на взаимодействията й в рамките на отворения код.

след въвеждането на истинските взаимодействия в десктопа на работата, никоя структура вече не е поле за логоцентрични [4] или единствено системични практики. артистични както и обществени или комерсиални организации сега са поле за практики на художествената критика.

в една контролна система, базирана върху текста, логоцентричното възприемане винаги изкривява комуникационната структура, защото по природа няма логос [наратив или софтуер], който да може да съдържа динамиката на поетичния принцип на междучовешките взаимоотношения.

поетичният принцип на взаимодействие просвещава структурата на противотока му: утопията и изкривяването на наратива-контейнер.

вместо да се придържа към артистичната програма на 20-и век, състояща се от изследване и планиране на индустриален, урбанистичен и мрежов дизайн, изкуството сега изследва и дестабилизира технологиите на властта, тоест - организациите, съветите, корпорациите.

изкуството [в артистичното си мрежово разширение] представлява “посредничество на употребите на медията”.

изкуството коментира ценностните контексти [в рамките на отворения код].

да правиш изкуство означава да коментираш контекста на валидност на изкуството.

Превод от английски: Ален Кесси

Бележки

[1] перцепция (от латински: усещане); възприатие (което за съжаление е русизъм); сетивно впечатление.

[2] плексус (от латински: плитка): твърде сложна организация или мрежа.

[3] телос (от гръцки: цел): насоченост; предварително определена посока на развитието към дадена цел.

[4] логоцентричен (от логос, гръцки: език): следващ идеята (в традицията на Плато), че думите съдържат истина и рационалност, и че истината и рационалността са обективни и нормативни; Жак Дерида критикува тази идея като “логоцентрична”.