Фронт за комуникация 2000 книга, "Пресечни точки изток-запад"
Нека кажем няколко думи за самия Фронт за комуникация.
CFront е кураторски проект, до този момент има три поредни издания в Пловдив, България, 1999-2001 г. Четвъртото му издание предстои през 2003 година. Той е международно събитие, ориентирано към производството на работи и анализи по определена и специфична тема, избрана така, че да е актуална и да провокира критични въпроси, непосредствено значими и важни за медийното изкуство, култура и Интернет общността.
CFront се осъществява с тясното сътрудничество и организаторска подкрепа на Асоциация “Изкуство днес”.
CFront акцентира най-вече на артистичния подход, а не толкова на техническия, и се стреми да създаде подходяща платформа за комуникация, дискусии, развитие на общи идеи и стратегии за изкуство. Около 40 участника от Източна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия се събират в Пловдив за две седмици усилена и съсредоточена работа – художници, теоретици, куратори, мрежови и политически активисти. CFront не е фестивал – няма репрезентативна функция и избягва дискурса на културната индустрия и индустрията на забавлението. В своята форма е по-близък до Временните медийни лаборатории в смисъла, който им дава в своето определение Херт Ловинк. [1]
CFront развива идеята за една отворена общност, с вариращи размери, постоянно прегрупираща се и мигрираща към нови идеи, сформирайки нови временни ядра около нови проекти. Тя започва с конкретния времеви период на интензивните две седмици от самия проект, и продължава да се развива, като изградените между участниците практики на съвместна работа, приятелства или взаимни интереси намират продължението си в под различна форма чрез изградените канали за комуникация и в бъдеще. Но Фронт за комуникация не е чист канал за информация, чрез който информацията просто се разменя. Комуникацията е процес, много по-сложен от самото пренасяне на информация от А до Б и от Б обратно към А. Комуникацията не се състои от свободно плаващи байтове, преминаващи Мрежата. Всяко съобщение, всеки знак се влияе от носещия го контекст, и от своя страна влияе върху контекста. Комуникация без социални взаимоотношения няма, както и няма социални взаимоотношения без комуникация.
Не е лесна задачата, да открием как да използваме новите интерфейси. Ако не полагаме усилие, за да търсим категорично различен подход, обоснован на ново разбиране за същността на медията, “свръхнатоварването с информация (…) оставя чувство на преситеност и застой, новото се приема както старото, иновациите стават нещо банално. (…) Комуникациите битуват без цел, без разбиране” в интерактивното пространство. [2] Продължават да се налагат вертикалните методи за измерване на културата, а и възможностите на информационната технология надвишават възможностите на потребителя. Въпросът не е просто да се търси съгласие, а да се търсят пътища за преодоляване на апатията, изградените стереотипи, умората, агресията, трябва ни нова алтернатива, възможност да се чуе и другата страна.
Тази книга е тясно свързана с второто издание на Фронт за комуникация /международен проект за електронно и медийно изкуство и теория/, проведено в Пловдив, България, през юни 2000 година под мотото “Пресечни точки Изток-Запад”. Една част от включените текстове бяха произведени на място, в Пловдив по време на работния семинар на CFront и вдъхновени от дебатите и дискусиите на кръглата маса в рамките на теоретичната среща. Други са изследвания, специално написани впоследствие за книгата, когато стана ясно, че ще имаме възможността да я издадем. Позволихме си да разширим кръга от преки участници в CFront 2000, и включихме вече добре известни текстове от “ветерани” в тази тема – текстове, които ни се струваха твърде важни за по-голямата яснота и сила на поставените проблеми в общата концепция на книгата.
Тенденциозно еклектичната селекция на текстовете в CFront книгата съдържа от строго теоретични през анекдотични текстове, за да стигнем до някои пламенни манифести или съвсем експериментални форми по-скоро характерни за хипертекста и Мрежата.
Надяваме се с това издание да помогнем за “бутването” на местния български контекст, свързан с развитието и теоретизирането на медийните практики и изкуство. Далеко сме от мисълта да се доказваме като експерти по повдигнатата тема. С подбора на текстовете се стремяхме да задоволим и емоционалната страна на поставените въпроси, търсейки критичен подход към медиите и изкуството. Същевременно предоставихме пълна свобода за изразяване на личната позиция на авторите без кураторски натиск, извън бремето на институциите, налагащи граници или ограничаващи изобретателността на езика. Опитахме се да превъзмогнем и само-цензурирането и рестрикциите, така характерни за утвърдения профил на не съпротивляващия се “хленчещ” източноевропеец, не само през тоталитарната епоха, но и през последните години.
Характерно е не само за българските художници и куратори, а въобще за източноевропейския контекст, един съвсем прагматичен и не споделен с останалата част от общността подход към комуникацията – нейната цел е придвижването на собствената кариера. Ще се радваме, ако тази книга може да допринася към търсенето на други форми и други причини за комуникацията, извън пряката и нарцистична целенасоченост.
Ако си млад, обучаващ се източноевропейски художник, изследовател и теоретик, критик или куратор без голям опит с новите технологии или медии, надяваме се да сме ти от помощ в общия информационен поток или в липсата на такъв, в морето от разнородна информация, не само с публикуваните текстове в тази книга, но и с препратките и справките, които най-съвестно и доколкото силите ни позволяват намерихме и поставихме към всеки текст. По този начин се надяваме да повдигнем и въпроса за видимостта в мрежата и видимостта на самата информация, с проблема за умението не само да си служим с технологията, но и със сложността и разнообразието от информацията, нужна не само за взимане на решения и развитието на някаква артистична кариера.
А ако пък си печен медиен художник, теоретик, куратор врял и кипял в Изток-Запад дискусиите и отдавна уморен от стереотипите, свързани с този дискурс или принадлежиш към групата от “огорчени” местни медийни активисти, вече пораснали и поотръскали се от първоначалния си импулсивен локален ентусиазъм, надяваме се, че тази книга ще ти помогне да си припомниш при добро желание от твоя страна позабравени стремежи, идеи и случки или просто да се позабавляваш, а защо не и да откриеш нещо съвсем ново и неочаквано в добре познатото и известно старо.
Ако западната артистична общност или система е от особено значение и твърде важна за източноевропейските и балкански художници, теоретици, куратори и критици, какво е нейното значение за нашата културна история и нашето бъдеще, а и какво можем ние да й предложим? Твърди се, че толерантността е типичен подход за западните демокрации, съществува и обратното твърдение за расистката, колонизираща и империалистка рамка на тази традиция. Същевременно, всеки се ръководи от собствените си представи, защото няма свръхкултурна платформа, която може да превежда между локализациите. Изграждането на такава платформа ще е непосилно, докато не се разделим с повърхностната политическа коректност, характерна за много проекти. Ако не искаме да копираме пирамидалната структура на западното изкуство, каква алтернатива ще изградим за Изтока?
А естествено, работата в мрежа не е всичко. Както каза в една от дискусиите по време на CFront американският художник и куратор Стив Брадли: “Какво ще правя с цялата тази информация? Как ще я прилагам в собствения ми местен контекст, когато съм се върнал в Щатите и преподавам на студентите си?”
Димитрина Севова и Ален Кесси
[1] Вж. текста на Нина Цегледи в тази книга, или самия текст на Херт: Geert Lovink, “TEMP: Temporary Media Lab, Kiasma/Helsinki, Oct 8-Nov 14”, Syndicate, 7 септември 1998 <http://www.v2.nl/mail/v2east/1999/Sep/0037.html>.
[2] Милена Цветкова, Парадоксите на информационната култура, в-к Култура, бр. 22 (2133), 11 юни 2000 г., стр. 11 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2133/infkul.htm>; материалът е препечатан в Нова публичност Алманах 2000 <http://www.newpublicity.org/almanac_bg/almanac_media14_bg.html>.