[Следното интервю с Александру Пататич, румънски художник и участник в CFront 2000, е кроен за френското списание Futur(e)s (Бъдеща) следвайки предложението на Роберт Флек, критик и директор на ERBAN-Ecole Regionale des Beaux-Arts (регионално училище на изящни изкуства) в Нант. Интервюто води Донасиен Гарние, от Futur(e)s.]
Донасиен Гарние
Д.Г.: Каква връзка има между вашата работа и новите технологии?
А.П.: Моите работи се основават на това, което обикновено се нарича “нови технологии” (въпреки че този термин вече е стар…). От 93 г. насам насочих професионалния си интерес към видео и медийно интерактивни инсталации, в които отделните части се състоят от високо и ниско технологично оборудване, понякога намерено на място, стари разпаднали механични и електрически предмети, комбинирани със “специфично местни” елементи. Резултатът, така нареченият “художествен обект”, е инсталация от обкръжаващ тип, в която видео, звукови събития както и събития в реално време по някакъв начин се комбинират в специфично функционално отношение.
Освен тази “обект-ориентирана” употреба на “новите технологии” в моята художествена работа, имам и друг тип интерес, който стана по-важен в неотдавнашната ми дейност. Този интерес е присъщ в употребата на цифрови и мрежови технологии за развиването на действителни общности, размествани от специфичната област на изкуството (например, румънската културна сцена ориентирана към изкуството и медиите). Тези изискват непрестанни усилия за сформиране на манталитетите чрез практиката на комуникация чрез мрежата (мейлинг листове, Уеб съдържание, и т.н.). Резултатът очевидно не е персонална “художествена работа”, а една теоретически или практически ориентирана “акция”.
Д.Г.: От колко време работите с компютри?
А.П.: От както имах достъп до тях в Румъния. От 91-92 г., когато някои ИТ (информационна технология) фирми ги донесоха за местния бизнес.
Д.Г.: Как започнахте да ги ползвате?
А.П.: Първият начин по който ги ползвах беше като инструмент. Разбира се – за да решавам някои графични работи, като например дизайн на букви за плакати. В последствие, когато се появиха по-мощните компютрите, те станаха способни да манипулират сканирани цифрови образи, да се свързват с Интернет и да манипулират и достигат големи количества информация с огромна скорост – като например мултимедия или дигитално видео.
Специфично, за моите художествени инсталации, използвах компютри за генериране на звука, моделиране на триизмерен обкръжащ звук за документални цели и/или за концепциите на проекти, монтажа на мулти-екранови видео работи или манипулирането им със специално разработени софтуерни елементи.
Д.Г.: Използвате ли Интернет в творенията си?
А.П.: Аз не съм така наречен “нет артист”. Имам предвид, че моята работа не е присъща в “мрежата” и не би могла да се представи единствено в един браузърски прозорец или да остава на самия екран на компютъра. Но от време на време използвам мрежата като строителна част на една моя медийна инсталация (виж “step to … word” / “крачка до думата …”, ICC Biennale Tokyo), в която ми се е струвало, че това е особена “медия” пълнена с разнообразни и понякога противоречащи съдържания, приготвена за интерактивност по специфични начини (търсачки, указатели, и пр.).
Д.Г.: Новите технологии само инструменти ли са или също обекти на вашата работа?
А.П.: В моя случай, те винаги са били и двете. Много е трудно да се определя каква е ролята на обектите или обект-ориентираните работи в съвременния контекст, как те могат да се документират, излагат или складират – в един контекст, който е разработен за художествени работи от старо време, в музея например…
Изглежда, че “обектът” (не е необходимо вече да се нарича “художествен обект”) непрекъснато се меня от технологичното му определение към понякога съвсем различни измерения – мрежови и функционални подобрения специфични за софтуера.
Д.Г.: Какъв е, за Вас, най-важният аспект на работата Ви?
А.П.: От сега нататък, мисля че най-важният аспект на работата ми е колаборативното, като мрежова “акция”. Например въпросът за изграждането на специфичен канал за стриминг за художествена и медийна култура, където нови контакти и общи усилия в изграждането на нещо (проекти, събития, теоретични дебати, мрежи, и пр.) могат да създават нов подход, освен нов тип дигитално появявали се общности.
Д.Г.: За какво става въпрос в последната Ви работа? Можете ли да я опишете?
А.П.: Неотдавните ми проекти са измислени във връзка с моя интерес към мрежовата интер-комуникация – като мейлинг листове. Сега приготвям нов проект за интерактивна инсталация, в която главният интерес ще бъде да се представи контраста между текстовата информация, изтичаща от Интернет, и “откъснатия” (или “unplugged” [1]) регион, който ще се представи с помощта на “натурални” образи. Текстовите съдържания ще предизвикат четенето на образите, изграждайки един вид успоредно отношение… а получателите ще конструират подходящите си контексти.
Д.Г.: Когато говорите за следващия Ви проект, споменавате “натуралните образи”. С какво ще се занимават? Галерията, околността на галерията, или пък региона в който стои галерията, с изключение на самата галерия?
А.П.: Споменатият проектът ще анализира контраста или интерференцията създадена от различни системи, различни значителни “съдържания” (във връзка с получателя), като мрежови събития причинени от различни системи, различни значителни “съдържания” (във връзка с получателя), като например “мрежови” събития предизвикани от “натурални контексти”, или един “натурален контекст” повлиян от “мрежата”. Говоря особено за създаването на един вид “инструменти” за анализирането на това отношение.
Ако говорим за “натурални контексти базирани върху образи” – това само по себе си означава един преход от реалния свят към една репрезентация от медиен тип (файлове записани в “бази данни”; аналогови или дигитални образи или аудио-видео елементи) – а понякога използвам тези елементи заедно в моите инсталации, наред с реалната ситуация, която ги генерира…
Тъй че контекстът може да е всяко нещо, определен участък от галерията или едно пространство извън галерията, и т.н – той е само източник на “входни данни” за “инструмента” ми, нещо, което обикновено наричам “незначимо събитие”…
Д.Г.: Има ли нещо специфично, на което бихте искали да наблегнете?
А.П.: Може би във връзка с интереса ми към “алтернативния” румънски контекст: Опитвам се да намеря партньори, с които да установим нови връзки и да развиваме нови потенциални проекти (свързани с мрежата, изложбени събития, или всякакви други проекти, които могат да се измислят), които биха могли да предлагат един контекст и да строят мостове между изкуството и общностите свързани с медиите. А защо пък не като лоби за алтернативния румънски контекст? Този контекст съдържа потенциала да бъде последователен и разбира се интересен, но продължително страда от липсата на средства, заради неефективната официална подкрепа.
Работя също така за създаването на алтернативни институции, като лансирах проекта F O R M A T и учредих художествената фондация F O R M A T, чиито цел е да се “форматира” и подкрепва контекста на алтернативното румънско изкуство и медийна култура. Една първа конкретна крачка, която направих, бе да създам мейлинг листа nettime-ro, като допълнение на съществуващите международни nettime листове.
Превод от английски: Ален Кесси
[1] Unplugged – “изваждан от контакт”; препратка към създадените от MTV концерти на живо без електронни средства – бел. ред.