[Този текст бе публикуван за първи път 1998 г. в Московския художествен журнал № 22 <http://www.guelman.ru/xz/english/XX22/X2214.HTM>.
© 1998 - Alexander Brener / Moscow Art Magazine N° 22 <http://www.guelman.ru/xz/362/XX22/X2201.htm>]
Александър Бренер
25 март 1998 г.
Днес искам гласът ми да звучи по-силно, гласът на един художник от Третия свят. Той трябва да бъде чут не защото носи новини, непозната досега истина или защото обещава нови възможности или пък предизвиква неразбираема тревога. Не, моят глас трябва да бъде чут, защото ако не бъде чут сега, няма да бъде чут изобщо. Живееем във време, което се стреми единствено да се движи с все по-висока скорост, като надминава себе си и забравя всичко онова, което не е свързано с това забързване. А художникът от Третия свят не е част от него. Художникът принадлежи на нещо друго – един жалък безпомощен вик, безполезните стихове на изоставения, безнадежден вик за помощ, продраният крясък на възмущението.
Какъв е този художник от Третия свят, ще попитате вие. За какъв Трети свят говорите? Нали няма Втори свят?
Да, ще отвърна аз, вторият свят – светът на бездарния, клиничен, умствено изостанал социализъм – не съществува, но Третият свят все още е тук. Това е светът на фрагментирания обскурантизъм, светът на старите технологии, светът на местния пазар, светът, преживял катастрофата на комуналната идеология, светът на полуизгнилата етика и на естетическите парцали.
Този свят не принадлежи нито на Запада, нито на Изтока, нито на Севера, нито на Юга. Той се намира къде ли не, като скъсано одеяло, което покрива прекрасното напращяло тяло на съвременния неолиберализъм. Третият свят – светът на презрените дискурси и ненужното избухване на гореща плът, на пръскана слюнка и сперма в бедните квартали на Мексико-Сити и Бруклин, в турското гето на Виена и в сърцето на Москва. Този превъзбуден, плетящ език, пъпчасал Трети свят също има нужда от художници. Как би могло да бъде иначе? Защо тогава аз да не стана негов художник и да не ви обясня какво неприятно изкуство се опитва да създаде той?
Както сигурно знаете, художникът от Третия свят е продукт на първия (напредничав, капиталистически) свят, както и на втория, социалистическия, който се изпари яко дим. Художникът от Третия свят е дете, плод на чудовищно родителско сношение, което бог знае защо се оказва на препълнено бунище. Кой го е подхвърлил там? Баща му негодникът ли? Или майка му, курвата? Бебето няма откъде да знае, ако умните чичковци от Сорбоната и Харвард не му помогнат. Ами ако не го направят? Е, здраве да е, все ще се справим и сами.
В интерес на истината чичковците от Принстън и Хайделберг вече помагаха и го учиха, също като поетите-експериментатори от Париж и Лондон и художниците-авангардисти от Цюрих и Ню Йорк. Тъкмо те обясниха на бедното детенце от Третия свят, че културата е голяма сила, че изкуството не толкова отразява, но преобразява действителността, и че изкуството е жестока война, на чиито знамена пише: “Отрицание! Свобода! Анализ! Революция! Съпротива!”. И бедното детенце заразмахва извита дървена сабя и заподскача на дървено конче. Помиярчето прие всичко буквално, горкичкото. Но толкова ни стига умът в Третия свят, такива са ни мозъците – доверчиви и неразсъдливи, наивни и не особено умни, най-много хитровати. Какъв анализ искате от нас?
Сякаш следвайки рецептите на теоретици и практици от западната земя на “свещения камък”, художникът от Третия свят се забърка в ужасна ерес, създаде много проблеми и направи глупави изявления. И най-лошото, звучеше фалшиво. Той търсеше истината, макар да бе роден лъжец, настояваше за справедливост, макар да съзнаваше, че милостта е по-важна, говореше за любов, когато страхът владееше сърцето му. Той приемаше успеха за значимост, но нима в първия свят не е същото? Той се бунтуваше, но се интересуваше за рецензиите в списанията – но нали навсякъде е така! Какво очаквате от един недообразован художник от Третия свят, ако не детинщини, писъци и ругатни? Друго не може да ви предложи.
И в същото време аз, художникът от Третия свят, отхвърлям всички уважавани ценности и предложения на този голям преуспял свят. Отхвърлям го, защото не вярвам в него, защото го презирам, защото ми е скучен. Отхвърлям интелектуалния снобизъм и институционалното благоденствие, които са се превърнали в негови критерии. Отхвърлям перверзната, но безпомощна индустрия на дискурсите, която гарантира успеха в този голям свят. Отхвърлям срамния етически дуализъм, който стана нещо нормално в наше време. Отхвърлям тихата фрустрация, която се превърна в необходим атрибут на всеки художник. Отхвърлям я заради едно по-удобно, но може би по-плодоносно страдание. Отхвърлям лицемерния лъжеезик на съвременното изкуство в полза на един елементарен политически жест. И все пак не съм чак толкова простоват и инфантилен. Стига жалки преувеличения. Искам да заключа със следните думи: обещавам да бъде трезв и хитър, находчив и опасен. Обещавам да действам така, че да не можете да ме удавите или обгърнете в мълчание, обещавам да работя срещу вас умно и предпазливо, обещавам да бъда внимателен и хладнокръвен, за да ви удрям лекичко или силно, където мога, докато имам сили, дори това да няма никакво бъдеще.
Превод от английски: Зорница Димова