|
За умрелите .... работи ... или добро , или нищо Занимавам се с това могат ли и как нещата да бъдат убивани и най-вече кво става после. занимавах се с умрелите неща. умряла работа Привлекателното в това е не някаква некрофилия по отношение на умрели идеи, а дали и как идеи могат да умират, след като идеи могат да се раждат; до колко смъртта на една идея я прави свободна, освобождава я от отговорност, и разни други "морални" измерения; какви са измерванията на негативността. а бе за гробищата става дума, гробищата на идеи за умрелите ..... работи... или хубаво или нищо, което освобождава мъртвите неща /особено мъртвите идеи от отговорността да бъдат някакви; могат да бъдат всякакви.... буквално. Учудващото е че това не става , не се получава.....или ако нещо такова се случи то взима формата на ..... псувня, например. или на добре премерена , възпитана критика. Останалото е мълчание Осъзнах и контатирах, че непосилна задача е да накараш, провокираш, отказът от изказ, от/чрез признаването за неспособност и слабост - откровеност, която изисква и усилия, които няма как да бъдат наречени, определени като успешни; възнаградени в линейния свят на позитивизма
Странното е, че всеки чул идеята /за гробищата на идеи/ е във възторг. Това пъвоначално ме направи лековерен... но осъзнаването /усещането, попадането, ползването, пропадането в нещо което може да бъде наречено негативна теология поставя ползващия я, субекта , мене, пред неподозирани изпитания, ....и най-вече пред въпроса/отговора, че негативната теология , негативността не дава свободата, изречена вмъкната....с "за мъртвите или добро или нищо", в свободата в легитимирането на отрицанието без да се нарече, в опасността Негативността да се превърне в жанр. Ако идеята за погребването ми обещаваше идея за свобода, бях просто пропуснал възможността че, има различнти гробища, и различни ритуали, и вери . Низгвернатите нямат място там. Ритуалът на смъртта е част от ритуала на живота. Така необходимата ни Негативност е на път да ни се изплъзне.
Така или иначе подхлъзването е налице, Нина Сеглеши когато видя кво съм направил каза че трябва да има повече картинки /с други думи по-заниматело/ Едва ли отхвърлените, мъртвите, недоносените, .. идеи са, или могат да бъдат занимателни или за развлечение, ....ние и ниой не умира за развлечение, друг е въпросът че се оказва че идеен боклук няма, или просто бързо се заличава като недостоен. Допустимостта на другостта в собсвените си мисли -- безкрайно трудно нещо, което всеки би искал да притежава, да може и владее,....за това една такава идея е изцяло и горещо подкрепяна от всеки и всички, всички,.... Тя съществува поради своята невъзможност. И е аплодирана, или защото усещането, че не е реализуема е вярно, или с намерението да бъде прелъстена. С други думи няма никаква заплаха за реализация да се случи, а ако има такава, то това е може да е заплахата от революция... буквално/!/
В извесен смисъл, в конкретен смисъл, в пряк смисъл, буквално, гробищата се оказва са политически коректи /като и в смисъла че и вярата е част от политническата ситема - осъзнаването на това може да означава поне две неща .. или че съм леко ограничен и не съм го разбрал това по-рано, или че съм някакъв идеалист, ползващ идеали, които са именно такива защото са неизползваеми, неприложими, непреводими, неосъществими ... и точо поради това ЖИВИ. Това може да се нарече е резултатът от уъркшопът и фронтът за комуникация 2000, на който поради своят идеализъм присъствах и участвах. Вече знам, че горещото приемане на идея поставя определено под съмнение нейната достоверност в смисъла на възможност за осъществяване, но пък точно това прави идеите - идеи, тяхната нематериалост, флуидност, прилечивост, заразителост, безобиност, и ...опасност.....защото физическото им уплътнянане е друга работа и Историята постоянно може да ни храни с примери. Идеята за гробища на идеи нямаше нищо общо със създаването на Рисайкъл бин /recycle bin" 'trash'/ който всеки копютър притежава, както и всяка къща, град, своите боклуджийски кофи -- идеята за гробища на идеи е преди всичко опит за създаване на по-различен модел на взаимоотношения и споделяне /НЕ комуникиране/!/ между хората , на усещането за съпричастност и симпатия/антипатия - където понятия като работа, полза, успех, изкуство, признание са просто извън полезрението; където страхът от загуба на индивидуалноста, с лишаването от "авторство" или неговото несъществуване, неповдигане като въпрос, не съществува, произвеждането на произведение на изкуството, произвеждането на проект, като произведение на изкуството , дори това да е "Гробище за идеи" не ме интересува ---- и като вече мъртво намерение може да намери място в "Гробищата за идеи" и все пак боли |