В разсъжденията ни за изкуството и технологиите изглежда едно от ключовите понятия е това на "елитите". В историята на изкуството са съществували немалко традиции, които по един или друг начин са обръщали внимание на своята принадлежност към даден елит, авангард, който е по-възприемчив спрямо развитието и новите възможности и по-подходящо би могъл да демонстрира напредничавост в сравнение с останалите. Крайни примери на това могат да бъдат футуристите и експресионистите. Същевременно, може би поради възприемането на социалистическия режим до 1989 година като унищожител на всеки опит, всяко търсене извън предписаната норма, в България съществува тенденцията, дори извън творческите среди, хората да се възприемат като част от някакъв елит, да виждат в себе си нещо различно от стадото, да бъдат извънпоставени спрямо мнозинството обикновени хора, които биват възприемани и описвани като елементарни, необразовани, останки от миналото без никакво бъдеще.
Тази елитарност, било в изкуството, било в България като цяло, често се наблюдава в презрителното отношение към хората, които живеят в по-неиндустриализирани райони, които са в по-малка степен въвлечени в съвременния свят, по-малко запознати с днешните технологии. Често използвана обидна дума в българския език е "селянин", което ще рече човек от селата. Отношението на големия град, какъвто е София, със светът и провинцията, в един нов времеви режим, е двойнствено. Малко хора в София, включително и "нет-творци", имат произход, който по някакъв начин да не води към провинцията; мнозина от тях трудно биха оцелели без чувалите с картофи и моркови, а понякога и парчета месо, изпратени от роднини, които обработват земя на село или гледат по някоя овца, прасе или дузина пилета. Нерядко можеш да чуеш софиянци да казват, че ако познаваш само София, ако не си бил в провинцията и не си видял как живеят хората там, то ти нищо не знаеш за България. И въпреки това, често се натъкваш на идеята, че животът в големия град, модерният живот, е по-добър от този на село. Не само в смисъл че градският живот би могъл да бъде по-лек и в някои отношения по-привлекателен, но също в смисъл че хората, избрали живота на село или неуспели да избягат от него, са "селяни", ограничени провинциалисти, елементарни селяндури.
Изкуството, като отражение на обществените промени, трябва винаги да анализира своите собствени инструменти, своя ефект върху динамиката на социалните отношения. В разсъжденията ни за изкуството и технологиите, следва да си зададем въпроса кой се облагодетелства от новите технологии и кой бива застрашен от тях. Какво се случва с една петдесет и пет годишна жена, която в продължение на петнайсет години е водела счетоводството в малка фирма на ръка, когато шефът й поставя пред нея компютър с изискването да премине към електронно счетоводство? Може би тя ще изучи проклетите наръчници, ще придобие необходимите знания и ще продължи да удовлетворява с работата си своя шеф. А може би няма да се научи, няма да проумее защо трябва да използва компютър, след като счетоводството на ръка е вършело добра работа толкова много години. Може би ще намери компютрите твърде чужди на мисловната й нагласа и няма да се справи. Може би десет години преди да се пенсионира тя ще се окаже без шансове за работа, макар да притежава солидни счетоводни умения.
Новите технологии, освен че предоставят нови възможности на хората, придобили нужните умения, винаги имат девалвиращ ефект спрямо знанията на хора, запознати с по-стари технологии., като правят тези знания неадекватни на съвременните условия. Чрез селектирането на онези, които желаят и са способни да се адаптират към новите изисквания, съвременните технологии са инструмент за изграждане на елити. Като пораждат натиск за адаптиране, те запращат определени хора на бунището на историята като им прикачват етикета "безполезни", докато в същото време дават шанс на други да си осигурят относително силни позиции в рамките на новаторския елит.
Чрез използването на новите технологии, хората на изкуството не просто се изграждат като част от новаторския елит. Ако не подкопаят своите творчески средства, те легитимират механизмите, които изграждат елити, иновациите, които правят хората с техните умения и знания ненужни за съвремието. В своя ентусиазъм към новите средства за творчество - а не ще и дума новите съзидателни средства имат способността да пораждат любопитство и ентусиазъм - хората на изкуството са на път да превърнат в невидими властовите отношения, които се крият зад тези средства. Аз считам за основна задача пред творците да се опитат да се противопоставят на участието си в установяването и налагането на властови структури и да намерят начини за визуализиране и представяне на силовите отношения, присъщи на медията, която използват.
Ако говорим за отношението Изток-Запад, струва ми се, че българските и източноевропейските творци имат известно преимущество пред западните си колеги в установяването и идентифицирането на властовите отношения, скрити зад могъщите нови технологии, тъй като те сякаш са по-чувствителни към властовите предразсъдъци между западните страни и Източна Европа, основани до голяма степен на разликите в достъпа до новите технологии и контрола над тях. Източването на мозъци, което изсмуква българските новаторски елити в посока западни университети, изследователски и развойни лаборатории или - за по кратък период - изложбени зали, е пряка последица от начина, по който технологиите структурират шансовете за успех /както и самите представи за успеха/ съобразно с достъпа до същите тези технологии, както и от факта, че географското разпределение на този достъп отразява съотношението на силите в международната политика.
Струва ми се, че "Фронт за комуникация" е идеалната среда за задълбочено дискутиране на начините, по които технологиите оформят обществените отношения, включително и тези между Изтока и Запада, както и за работа върху пътищата за представяне на тези процеси и превръщането на скритите силови структури във видими. "Фронт за комуникация" може да се превърне в място, където селяните и привържениците на мрежата могат да дискутират как искат да живеят и как с помощта на новите технологии те могат да осъществят своя избор за начина си на живот.
Превод: Иван Иванов