Е добре, след конференцията в Щутгарт, аз бях и ядосан, и разочарован /1/. Причините са много, но сега не е толкова лесно да ги обясня. Накратко казано, имах усещането, че съм някакъв "gastARTbeiter" в сферата на културата (не съм сигурен дали думата се изписва така на немски, но ти знаеш какво имам наум...), който сега трябва, по неизвестни причини, да бъде много, много внимателен да не бъде взет за "меркантилен" или компромисен тип, или пък за нео-либерал, в най-лошия случай. Аз просто си мисля, че работя много. Изглежда така, като че ли сега аз всъщност трябва да прикривам биографията си, както от моите приятели и колеги от сферата на "критическите художествени практики" (това си ти /2/, но ти си така любезна, че навярно ще ми простиш това изказване, нали?), така и от моите приятели и колеги от сферата на Net.Art, които търсят нов контекст като че ли Интернет вече не е среда, също така дълбоко инфектирана от властови художествени игри... А аз съм толкова горд с биографията си, не е чак толкова лесно човек да постигне тези неща. Може би за художник като мен ще бъде по-достойно просто да се ориентира към комерсиалните галерии, Изкуството, и т. н.

Знаеш ли, след конференцията в Щутгарт аз направих една малка калкулация върху тази моя биография. Работата е в това, че днес (моля те, помни това докато четеш тези няколко изречения) "в джоба си" имам само парите от хонорара от тази конференция. И така, оказа се, че при едно грубо изчисление за годините след 1989 (или по-точно, след 1990-1, когато започнах да пътувам из т. нар. "Запад" във връзка с моята професионална работа по изложби, временни медийни лаборатории, конференции и всякакви други художествени събития, парите, които "Западът" е похарчил за моите пътувания, са невероятно много. При това "територията", която съм покрил при тези пътувания е твърде голяма -- от Калифорния, до Бразилия, Южна Корея, Турция, Санкт Петербург и всичко по средата. Така че, започнах да пресмятам грубо всички разходи, в които организаторите на тези събития са "влезнали" заради мен -- билети, хотели, дневни пари, визи, хонорари, стипендии, творчески престои тук или там, каталози, текстове, преводи, асистенти при инсталиране и т. н. Истината е, че мога да си спомня само за един случай, в който аз самият съм заплатил всичко по пътуването си за една изложба и това беше индивидуална изложба в частна галерия в Мюнхен през 1993 г. (разбира се, можех да си го позволя само защото по това време имах стипендия от Фондация Гети в Ню Йорк). В края на краищата, стигнах до общата сума от приблизително $130 000 или дори $150 000 щатски долара, представяш ли си? И все едно, сега нямам нищо в джоба си, нито пък имам някаква собственост от какъвто и да било вид...

Казах си, че сигурно имам някаква разменна стойност, да съм някакъв вид желана "стока", въпреки че повече в рамките на символичния, а не на пазарния обмен... Независимо от това обаче, същественият въпрос е -- дали всичко това си струваше щом като ние все още не можем да се разберем по основни въпроси??? Тук под "ние" разбирам хората и от "Изтока", и от "Запада" като цяло, а не само теб и мен. Казах си още, че може би би било по-честно и при всички случаи по-добре за мен самия, ако всички тези пари ми бяха давани за харчене тук в София... Би се получила една годишна сума от около $12000 или $15000 щатски долара на година. Една твърде приятна сума както и да го погледнеш, нали?

Както и да е. Мисля, че в Щутгарт се бяхме събрали много хора, всички те чудесни, които обаче идваха от прекалено различни среди за да можем да постигнем разбирателство по това какво всъщност би трябвало да дискутираме. Мисля, че източноевропейският контекст вече не е така важен сам по себе си. Сега важното е в избора на художествената сцена или на електронната сцена, на властовите игри или на критическите художествени практики, на галериите, музеите и цялата естетика на "белия куб" или на така наречения нов контекст на "мрежата" Интернет. За нещастие дори и "мрежата" по някакъв начин вече е игра на власт и надмощие. Мисля, че все още трябва да говориме, но ни липсва общ език, който да е положен извън опозициите на или Изкуство, или Политика, или Икономика, или Интернет и т. н. Общият език, за който си мисля, би трябвало някакси да обхваща всички тези неща. Или пък ние просто трябва да дискутираме по много конкретни неща -- статута на мъжа и/или жената в обществото, например, "опозицията на Изток" и т. н. Според мен, неразбирането днес произлиза от средата (контекстите), в която отделните личности предпочитат да функционират и работят, а не толкова от проблемите и опита на Източна Европа срещу тези на Западна Европа (и САЩ). Не мисля, че е останала каквато и да била морална легитимност, идваща от това, че човек произлиза или от Изтока, или от Запада. Ние всички сме изправени пред сходни проблеми (избор) и правиме сходни компромиси. И не считам, че за един художник, идващ от Източна Европа, изборът на кариерата е толкова лошо нещо.

София, декември 1998

(1) Конференцията е "1-ви конгрес за изкуството и неговото представяне в Централна и Източна Европа", 20-22 ноември, 1998 г., ИФА Щутгарт, Щутгарт, Германия.

(2) Марион фон Остен, художник и куратор. По това време Куратор в Шедхале, Цюрих, Швейцария.